Затворена котка [bg]

12

Въпреки жегата нюансите на следобеда, които оцветяваха в огнено старите сгради, я очароваха. Затова, след като прекара два часа в издателството, реши да се разходи по улица „О Таили“, която в този час на деня гъмжеше от народ. Често обикаляше из Стара Хавана — от Авенида дел пуерто до централния парк — не само по необходимост, но и защото беше едно от любимите й занимания. Папратите, които растяха в пукнатините на балконите и по покривите на колониалните къщи, се спускаха на етажирани пластове, придавайки привлекателен блясък на мръсния градски пейзаж.

Като стигна до „Сан Игнасио“, реши да мине през „Ла модерна поесия“ и зави наляво, в посока улица „Обиспо“. Докато вървеше към книжарницата, вдишваше смесицата от миризми, които се носеха по павираните и недоасфалтирани улички. Това беше аромат, който познаваше по-добре от миризмата на дома си: морска селитра, разлят петрол в залива, червен фасул, евтин парфюм, зловония от клоаките, карамел, пудра… Помисли си за старите дилижанси, теглени от коне и управлявани от елегантни чернокожи. Екотът на копитата, теглещи скрибуцащите седалки, където пътуват дамите, загърнати в облаци плат и парфюми, внесени от Европа, се смесва с песента на глашатаите и глъчката на робите, които правят дневните покупки за господарите си. Представи си кошниците върху потните глави, двуколките и тяхното крехко равновесие, и преносимите подноси, които се поставят в стратегически точки по ъглите или площадчетата. От тези места се излъчва аромат на ананас и манго, на рози и жасмин, на хрупкави свински пръжки и медени сладкиши със сусам… Преглътна слюнката си. С тъга си помисли, че рефлексът на Павлов няма да й послужи за нищо. Блестящата й университетска диплома никога нямаше да й даде достъп до богатите сладкарски произведения, на които са се радвали кубинските роби от XVIII век.