Трескав блян [bg]

Той спря пред Емили и се усмихна. Имаше чаровна, изискана усмивка.

- Удивително - каза той.

Емили се изчерви и запелтечи в опит да отговори.

- Млъквай - прекъсна я рязко Киселия Били. - Ще говориш само ако ти позволи господинът.

Жулиж прокара пръст по нежната й, смугла страна. Момичето потръпна и едва остана на краката си. Той погали разсеяно косите й, след това я подкани да вдигне лице и изпи погледа й със своя. Емили понечи да се отдръпне и изпищя от страх, но Жулиж обгърна страните й с ръце, за да не се извърне.

- Прекрасна - каза той. - Красиво си, дете. Тук ценим хубостта. Всички ние я ценим.

Пусна я, хвана малката ръка на момичето, вдигна я и целуна нежно дланта й. Момичето още трепереше, но не можеше да се противопостави. Жулиж внимателно я извърна и подаде ръката й на Били Типтън.

- Ще ни окажеш ли тази чест, Били?

Киселия се премести зад него и извади ножа от калъфа, който висеше в задната част на колана му. Емили разтвори широко тъмните си очи и се вцепени. Опита се да се отдръпне, но ръката му се оказа твърде силна, а и беше бърз, много бърз. Острието едва се показа и вече бе обагрено в червено. Бързият разрез нарани дланта й на мястото, където я бе целунал Жулиж. Кръвта потече и започна да се стича по пода. Капките отекваха сред тишината на балната зала.

Момичето изплака само за миг, но преди дори да разбере какво се случва, Киселия Били беше прибрал ножа и Жулиж отново държеше ръката й. Той поднесе дланта към устните си и започна да пие.

Киселия Били се оттегли до вратата. Останалите слязоха по стълбището и приближиха. Стъпките им не се чуваха, единствено роклите на дамите шумоляха тихо. Застанаха в кръг около Жулиж и жертвата му Тъмните им очи бяха изпълнени с плам.

Когато Емили загуби съзнание, Киселия Били се втурна напред и я хвана под мишниците. И без това беше много лека.

- Каква красавица - прошепна Жулиж, когато я остави.

Устните му бяха влажни, очите - помътнели, притворени.

Усмихваше се.

- Моля ви, Дамон - каза Жан, който трепереше като болен от треска.

Жулиж погледна към него студено, злостно. Кръвта бавно се стичаше по ръката на Емили.

- Валерй, твой ред е - промълви той.

Бледата млада жена с теменужени очи и жълта рокля пристъпи напред, коленичи с финес и прокара език по кървавата диря. Щом стигна до дланта, притисна устни към раната. Следващ бе Раймонд, после Адриен и Жорж. Накрая, когато всички останали привършиха, Жулиж се обърна към Жан с усмивка и му махна да пристъпи. Той се приведе към момичето със сподавен вопъл, откъсна я от прегръдката на Киселия Били и разкъса нежната плът на шията й. Дамон Жулиж се намръщи отвратен.

- Като свърши - каза той на Били, - разчисти.