![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
- Три хиляди и четиристотин - каза тихо опонентът му
Киселия Били го разпозна. Беше слабоват млад креол на име Монтрой - прочут комарджия и дуелист.
Другият мъж поклати глава. Търгът беше приключил. Монтрой гледаше към Емили със самодоволна усмивка и нетърпение. Киселия Били преброи до три. Чукът тъкмо щеше да удари, когато той най-накрая остави абсента.
- Три хиляди и седемстотин - каза Били силно и отчетливо.
Оконтьорът и момичето го изгледаха изненадано. Монтрой и няколко от приятелите му му хвърлиха мрачни и заплашителни погледи.
- Три хиляди и осемстотин - заяви Монтрой.
- Четири хиляди - наддаде Киселия Били.
Цената беше висока дори за красавица като тази. Монтрой каза нещо на двамата мъже край него. Тримата ненадейно се завъртяха на токовете си и тръгнаха към изхода. Стъпките им отекнаха гневно по мрамора.
- Изглежда търгът е мой - продума Киселия Били. - Сложете й нещо и я пригответе за път.
Всички в залата се взираха в него.
- Разбира се! - заяви оконтьорът.
Негов колега се качи на трибуната си и с дървения чук привлече вниманието на присъстващите към друга засукана девойка. Френската стокова борса отново се разбушува.
Киселия Били Типтън изведе Емили през засводената галерия, където беше изходът от ротондата на улица „Сейнт Луис“, премина с нея покрай няколко изтънчени магазина. Минувачи и богати туристи им хвърляха любопитни погледи. Когато ги обля дневната светлина, Били замижа, заслепен от сиянието. В същия миг Монтрой се приближи към него.
- Мосю - подхвана той.
- Ако ще говориш с мен, давай на английски - прекъсна го рязко Киселия Били. - И ми викай „господин Типтън“, Монтрой.
Дългите му пръсти потрепнаха нервно и той прикова креола с ледените си очи.
- Господин Типтън - произнесе Монтрой на превъзходен английски, без акцент. Лицето му беше леко почервеняло, а зад него наперени стояха двамата му приятели - И преди съм губил момичета - каза креолът. - Тя е поразителна, но загубата ми не е нищо особено. Начинът, по който наддавахте, обаче ме обижда, господин Типтън. Подиграхте ми се. Привидно ми подарихте победата, а после ме направихте на глупак.
- Бре, бре - каза Киселия Били. - Бре, бре.
- Това е опасна игра - предупреди го Монтрой. - Знаете ли кой съм? Ако бяхте джентълмен, щях да ви предизвикам, господине.
- Дуелите са незаконни, Монтрой - скастри го Били. - Не сте ли чували? Пък и не съм джентълмен.
Той се извърна към квартеронката, която стоеше край стената на хотела и ги наблюдаваше.
- Хайде - каза й Типтън и тръгна надолу по тротоара, а тя веднага го последва.
- Ще си платите за това, мосю! - викна Монтрой зад гърба му
Киселия Били не му обърна внимание и сви зад ъгъла. Движеше се бързо, а походката му се отличаваше с достойнство, което липсваше във Френската стокова борса. На улицата Киселия Били се чувстваше като у дома си. Беше израснал там. От нея знаеше как да оцелява.
Робинята крачеше зад него, боса по паважа. Край улиците на „Вьо Кар“25 се издигаха тухлени къщи, някои измазани с хоросан. Всички имаха изкусно изковани метални тераси, надвиснали над тесния тротоар. Пътищата обаче нямаха настилка и последните дъждове ги бяха превърнали в кални реки. По протежението им имаше канавки, дълбоки изкопи, препълнени със застояла вода, вонящи на нечистотии. Преминаваха покрай спретнати магазинчета, робски колиби със заковани прозорци, луксозни хотели и кръчми, пълни с цели тълпи свободни негри, тесни, влажни алеи, открити дворове, всеки със собствен кладенец или чешма, разминаваха се с горделиви креолки с техните придружители или гувернантки, цели групи заловени роби бегълци с железни нашийници и вериги, чистещи канавките под зоркото око на бял мъж със суров поглед и камшик. Не след дълго вече бяха преминали през целия френски квартал и навлязоха в по-неуредените и нови американски части от Ню Орлиънс. Киселия Били беше завързал коня си до кръчмата. Той се качи на него и каза на робинята да крачи редом с животното. Продължиха южно от града и скоро оставиха главния път зад себе си. Спряха само веднъж за кратко, за да си почине конят, пък и Били искаше да изяде твърдото, сухо парче хляб и сиренето в дисагите на седлото. Позволи на Емили да пийне малко вода от потока.