![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
- Вие ли сте новият ми гус’дар, господине? - попита тя на доста добър английски26.
- Надзирател - отвърна Киселия Били. - Тази вечер ще се срещнеш с Жулиж, момиче. След мръкнало - той се усмихна. - Ще те хареса.
После й каза да мълчи.
Понеже момичето ходеше пеша, се движеха мудно. Стигнаха плантацията на Жулиж едва по здрач. Пътят минаваше край разклонение на реката и пресичаше гъсталак от дървета, покрити с испански мъх27. Заобиколиха масивен, изсъхнал дъб и излязоха сред открито поле, обагрено в червено от мъжделивите лъчи на залязващото слънце. То се простираше, пустеещо и буренясало, от речния бряг до къщата. Наблизо имаше стар прогнил пристан и склад за дърва, разположен край разклонението, предназначено за преминаващи параходи, а зад голямата къща имаше редица робски колиби. Вътре обаче нямаше никой, а полетата пустееха от години. Домът на Жулиж не бе голям колкото къщите на повечето плантатори и не изглеждаше особено впечатляващ. Представляваше занемарена, четвъртита сграда от посивяло дърво и излющена боя. Впечатляващо в постройката бе единствено високата й вдовича кула28 .
- Вече сме вкъщи - каза Киселия Били.
Момичето попита дали плантацията носи някакво име.
- Преди имаше. Доста години минаха. Тогава беше на Гару. Той обаче се разболя и почина, а с него и всичките му синове. Вече няма име. Сега си затваряй устата и побързай.
Поведе я по заобиколен път. Като стигнаха до входа, отключи катинара с ключа, който носеше на верижката около шията си. Имаше на разположение три стаи в крилото за прислугата. Влязоха и той завлече Емили в спалнята.
- Махай ги тия дрехи - нареди й рязко.
Момичето побърза да се подчини, но се взираше в него, изпълнена със страх.
- Не гледай така - заповяда й той. - За Жулиж си, не’а се разправям с теб. Ще затопля малко вода. В кухнята има вана. Ще измиеш цялата си мръсотия и после ще се облечеш. - С тези думи Били отвори изящно резбования гардероб и извади черна рокля, украсена с брокат. - Това ще ти стане.
Момичето ахна.
- Не мога да нося нещо такова. Тази рокля е като за някоя бяла дама.
- Затваряй си устата и прави каквото ти казвам - скастри я Киселия Били. - Жулиж иска да си красива, момиче.
След това я остави и се отправи към централната част на имението.
Завари Жулиж в библиотеката. Седеше кротко, обгърнат от тъма, на един голям кожен фотьойл, с чаша бренди в ръка. Всичко наоколо тънеше в прах. Това бяха книгите на стария Рене Гару и неговите синове. Никой не ги беше докосвал от години. Дамон Жулиж не четеше.
Киселия Били влезе, без да продума, и застана на почтително разстояние.
- Е? - прозвуча гласът в тъмнината.
- Четири хиляди - каза Били. - Но ще я харесате. Млада е, хубава, крехка. Красавица, истинска красавица.
- Другите ще дойдат скоро. Ален и Жан, тия глупаци, вече пристигнаха. Жаждата ги измъчва. Заведи я в балната зала, когато се приготви.
- Да - отвърна веднага Киселия Били. - На търга имаше малко неприятности, господин Жулиж.
- Неприятности?
- Един креол мошеник. Казва се Монтрой. Той също я искаше и не му харесва, че я взех. Може би ще е любопитен. Комарджия е, навърта се постоянно из казината. Да се погрижа ли за него още тази вечер?
- Кажи ми повече - нареди Жулиж.
Гласът му беше ясен, мек, дълбок и чувствен, също като добър коняк.
- Млад, смугъл, с черни очи и коса, висок. Казват, че се дуелира. Здрав мъж. Силен и жилав, но с красиво лице. Повечето дуелисти са такива.
- Аз ще се занимая с него - каза Дамон Жулиж.
- Да, господине - отвърна Киселия Били Типтън, обърна се и тръгна към своята част от дома.