Грозните [bg]

— Трябва ли да се упражняваш точно тук и точно сега? — Толи се опита да надвика рева на водата, която нахлуваше през отворите на бента.

Шай танцуваше върху дъската, накланяйки тялото си ту напред, ту назад сякаш избягваше въображаеми препятствия.

— Исках да се уверя, че работи. Само за твое успокоение го правя.

Толи погледна своя сърф. Шай беше успяла да измами програмата му за сигурност, така че той нямаше да докладва за нощното им сърфиране или да алармира, ако излязат извън града. Толи обаче не се притесняваше толкова дали ще ги издаде, колкото дали ще полети изобщо. И дали няма да я остави да се блъсне право в някое дърво. Но изглежда сърфът на Шай работеше съвсем нормално.

— Летях през целия път дотук и никой не се опита да ме спре — каза Шай.

Толи спусна сърфа си на земята.

— Благодаря ти, че правиш всичко възможно да ме успокоиш. Не очаквах, че ще се окажа толкова задръстена.

— Не си задръстена.

— Напротив. Освен това отдавна трябваше да ти кажа нещо. Онази нощ, когато се запознахме, обещах на приятеля си Перис да не рискувам никога повече. Нали разбираш, да не правя нещо, което ще ги вбеси и заради което може наистина здравата да загазя.

— Че на кого му пука дали ония са бесни? Ти си почти на шестнайсет.

— Ами ако толкова ги ядосам, че откажат да ме направят красива?

Шай престана да балансира върху дъската.

— Не съм чула някога да се е случвало такова нещо.

— Аз също, но може би просто крият от нас. И все пак аз обещах на Перис да кротувам известно време.

— А не ти ли е хрумвало, че го е казал, за да не ходиш пак там?

— А?

— Може да те е накарал да обещаеш това, за да не му досаждаш повече. И да те е страх да припариш пак в „Града на новите красиви“.

Толи се опита да отговори, но от пресъхналото й гърло не излезе нито звук.

— Виж какво, ако не искаш да дойдеш с мен, няма проблем — продължи Шай. — Наистина, Кьорчо. Но ние няма да позволим да ни хванат. А ако това стане, аз ще поема цялата вина. — Тя се засмя. — Ще им кажа, че съм те похитила.

Толи стъпи на сърфа си и щракна с пръсти. Когато се извиси на нищото на Шай, каза:

— Идвам. Нали вече казах.

Шай се усмихна, хвана ръката на Толи и леко я стисна.

— Страхотно. Ще падне голям купон. Не като забавленията на новите красиви, а истински. Ето, сложи си това.

— Какво е това? Очила за нощно виждане ли?

— Не, предпазна маска. Бялата вода ще ти хареса.

Стигнаха бързеите след десет минути.

Толи беше прекарала целия си живот край реката. Бавноподвижна и достолепна, тя очертаваше града, указвайки границата между световете. Но Толи никога не си беше давала сметка, че само няколко километра нагоре от бента благородната сребърна лента се превръща в ръмжащ звяр.

Разпенената вода наистина беше бяла. Тя се стоварваше върху скалите, блъскаше се в тесните отвърстия на каналите, изригваше в облети от лунната светлина фонтани, събираше се отново в едно и се хвърляше във врящия казан в подножието на водопада.