Левиатан [bg]

Той, разбира се, не си беше и представял, че на Циклоп Буреход ще му се наложи да се крие от нещо. Ала на фона на един дредноут, самоходът си беше просто играчка.

С много ръмжене и напъване Алек успя да затвори десния визьор до средата. Посегна към другата манивела.

— Млади господарю, антената! — извика Клоп.

— Да, разбира се! — Безжичната антена на Бурехода стърчеше над дърветата, а на нея се вееше флагът на ерцхерцога. Само че Алек нямаше никаква представа как да го свали. Огледа се в кабината и му се искаше да бе обръщал повече внимание на екипажа, когато се беше учил да пилотира.

Най-после забеляза една макара до безжичното устройство. Когато хукна към него, получи поредния удар по рамото от висящите от тавана ботуши на Волгер. Макарата бясно се завъртя в момента, в който Алек я отключи, а телескопичната антена се затвори на сантиметри от ухото му.

Понечи да се върне на командирското място, но тогава забеляза, че левият визьор е все още отворен. Посегна през наклонената кабина и започна да го избутва със сила.

Волгер скочи обратно вътре, затваряйки люка над себе си срещу внезапен дъжд от пръст и дребни камъни.

— Сега вече сме извън видимост.

Поредният залп разтресе въздуха в далечината, последван от още експлозии, които проблясваха сред дърветата пред тях. Над Бурехода се посипаха отломки, но решетките на визьора бяха вече плътно събрани като зъбите на гребен и само фин горски прах успяваше да проникне в кабината.

Алек почувства миг на удовлетворение — беше свършил нещо полезно. Това беше първата му истинска битка, а само преди часове все още си играеше с оловни войничета. Грохотът на експлозиите и воят на двигателите някак си успяваха да запълнят празнината в него.

Сега Буреходът си проправяше път през гъстата гора. Естествено — разчистените пътеки щяха да го направят видим за наблюдателните кули на Беоулф.

Сърцето на Алек биеше ускорено, докато се плъзваше обратно в командирското кресло, наблюдавайки ръцете на Клоп върху лостовете. Дългите часове на обучение сега му се струваха нищожни. Всички тренировки с бръмбарчетата се оказаха просто детска игра, за сметка на това сега — то беше истинско.

Волгер приклекна между креслата, за да надникне напред, а лицето му беше покрито с кал и пот. От драскотина над едното му око течеше кръв, светейки в яркочервено сред мрака на кабината.

— Мисля, че аз бях този, който предложи по-малка машина, господин Клоп.

Клоп се разсмя, все още съсредоточен да задържи Бурехода ниско до земята.

— Не ви допада допълнителната бронезащита, а, Волгер? Ако беше бръмбарче, отдавна да е паднало след последната атака.

Из гората отново се чу грохот, но експлозиите идваха някак доста отдалеч и от дясно. Дредноутът ги беше изгубил от полезрението си.