Левиатан [bg]

Потъна назад в командирското кресло: След като простичкият обсебващ страх от това да те застрелят избледня, празнотата отново се завръщаше с неимоверна бързина…

Щеше му се той да кърви, вместо Волгер и каквото и да било — само да забрави истината, която се проясняваше в съзнанието му.

— Извън обхвата им сме — каза Клоп. — Като за тридесетима, не беше кой знае какво.

— Отказаха се да ни преследват — отвърна Волгер. — Но само чакайте, когато патрулите им ни забележат. Ще се завърти за още една стрелба съвсем скоро.

Алек мислеше какво да каже, но осъзна, че е обзет от тиха паника — погледът му се замъгли от сълзи. Атаката беше изтрила и последните му съмнения.

Баща му беше мъртъв, майка му — също. И двамата си бяха отишли завинаги.

Негова Светлост, принц Александър фон Хохенберг беше вече сам на света. Може би никога повече нямаше да види дома си.

Въоръжените сили на две империи го гонеха, изправени само срещу един самоход и четирима мъже.

Волгер и Клоп замълчаха, а когато Алек се обърна, видя отчаянието, изписано по лицата им. Стисна силно облегалките на командирското кресло, борейки се за въздух.

Баща му щеше да знае какво да каже в тази ситуация — кратка, но изпълнена със сила реч във възхвала на хората за тяхната храброст и поощрение да продължат напред. Ала Алек можеше само да гледа към гората и да се опитва да спре сълзите.

Ако не кажеше нещо, празнотата щеше да го погълне.

Иззад дърветата пред тях изведнъж откриха огън, заглушавайки тътена на двигателите. Самоходът се завъртя в друга посока и граф Волгер отново скочи на крака.

— Обзалагам се, че е конен патрул! — каза учителят Клоп. — На Беоулф има и конюшни.

Срещу визьора на Бурехода се посипа дъжд от куршуми, по-шумен от всеки друг порой от пръст и камъни. Алек си представи как металните осколки разкъсват бронята и се врязват в него и сърцето му започна да препуска отново.

Ужасната празнота сякаш се вдигна малко…

Страшен грохот разтърси самохода, докато крачеше, а през визьора на талази проникна пушек, заливайки кабината със задушлива миризма. За момент Алек си помисли, че са ударени, но тогава от далечината се чу друга експлозия в отговор на тази, последвана от звука на падащи дървета и ужасяващите ревове на коне.

— Това бяхме ние! — промърмори си той. Хората долу бяха изстреляли снаряд от оръдието на Бурехода.

Докато ехото отмираше, Волгер извика:

— Знаете ли как да зареждате картечница Спандау, Алек? Принц Александър не знаеше нищо такова, но ръцете му вече разкопчаваха коланите на седалката.