Шестата жертва [bg]

Конклин влезе, седна и си поръча мексиканска бира и бургер „Ангъс“, не много препечен. Нещо сякаш му се въртеше в ума.

— Партньорът ми превъртя — каза Капи — от стекче цигари.

— Е, кой е глупакът? — обърна се Чи към Макнийл.

— То ще си покаже! — изръмжа Джейкъби.

Бирата дойде и с Джейкъби и Конклин вдигнахме чаши за Дон Макбейн, собственика на бара, вироглав бивш капитан от управлението, чийто портрет висеше в рамка над бара.

Чи продължи:

— И така, дядката обясни, че клиентът бил грък, около осемдесетгодишен, но после каза: „Чакайте, дайте да видя тази снимка пак.“

Капи подхвана:

— Значи пъхам аз снимката на стрелеца под носа му, а той казва: „Този ли е? Този го виждах всяка сутрин, като си купуваше вестника. Той ли е стрелял?“

Джейкъби отново повика сервитьорката, каза й: „Сид, и аз ще взема един бургер, средно препечен, с картофки.“

Чи междувременно продължи:

— Така че старчето от лавката не знае името на нашия заподозрян, но смята, че преди е живеел отсреща, на „Валейо“ номер 1513.

— Значи ще отскочим дотам — обобщи Капи.

— Моля те, отърви ме от страданията — каза Джейкъби.

Лактите му бяха опрени на масата, а дланите му притискаха очите в очакване тази история да стигне до развръзка или да приключи.

— Разполагаме и с име — каза в заключение Капи. — Домоуправителят на „Валейо“ 1513 разпозна категорично човека от снимката. Каза, че наемателят бил изваден преди около два месеца, точно след като загубил работата си.