![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
Чи бе донесъл неделния брой на „Кроникъл“ и го остави на бюрото пред мен.
Снимката на стрелеца, размазан замръзнал кадър, беше взета от записа на Джак Руни. Тя се мъдреше на първа страница, а под нея с едри букви беше написано: ПОЗНАВАТЕ ЛИ ТОЗИ ЧОВЕК?
Всички се приведохме, за да изучим по-подробно това обрасло лице.
Тъмната коса висеше до челюстта му, а брадата криеше всичко от устата му до адамовата ябълка.
— Иисус! — възкликна Капи. Всички се втренчихме в него. — Какво? Казвам, че е досущ като Христос!
Аз обявих:
— Няма шанс да получим нещо от лабораторията в неделя сутрин, но имаме това. — Извадих от чекмеджето си фотокопие на кафеникавата опаковка на „Търкиш Спешълс“. — А имаме и това. — Сложих ръка върху дебелата пет сантиметра купчина свидетелски показания, телефонни съобщения, разпечатки на имейли, които вчера нашата асистентка Бренда бе извадила от уебсайта на полицейското управление.
— Да си ги поделим — подхвърли Джейкъби.
Последва шумна дискусия, прекъсната от категоричната намеса на Чи, който каза:
— Ей, цигари се продават навсякъде. Всеки магазин, в който се продава тази марка цигари, трябва да се проучи. Все някой там може и да си спомни, че е виждал лицето на стрелеца.
Съгласих се с едно:
— Добре. Вие движете въпроса.
Джейкъби и Конклин взеха две трети от свидетелските показания на бюрата си в следствения участък и хванаха телефоните, а Чи и Макнийл завъртяха няколко телефона, преди да излязат да действат.
След като останах сама в офиса, прегледах материалите, които Бренда беше събрала за жертвите — всички бяха граждани с положение.
Имаше ли връзка между убиеца и някой от хората, които беше убил?
Започнах да набирам телефонните номера, записани върху свидетелските показания, но нищо в първите няколко обаждания не успя да ме вдъхнови. После се свързах с пожарникар, който се бе оказал на десетина крачки от Андреа Канело, когато стрелецът бе открил огън.
— Тя тъкмо крещеше на сина си, когато онзи я улучи — разказа свидетелят. — Направо се канех да й направя забележка да го дава по-спокойно. Малко след това се просна мъртва.
— Какво каза тя? Помните ли думите й?
— „Подлудяваш ме, момченце!“ Нещо такова. Ужасна работа… Момчето ще оцелее ли?
— За съжаление, не.
Направих още няколко бележки, като се опитвах да сглобя отделните парчета от пъзела. Глътнах остатъка от кафето и се обадих на следващия от списъка.
Казваше се Айк Кинтана, беше се обадил късно вчера следобед и беше заявил, че преди около петнайсетина години май са се познавали със стрелеца.
Сега той ми каза следното:
— Прилича ми на същия човек. Ако е той, значи сме лежали заедно в болницата в Напа в края на 80-те.
Силно притиснах ухото си в слушалката. Не исках да изпусна нито звук.
— Разбирате ли какво имам предвид? — попита ме Кинтана. — Бяхме под ключ в кукувичето гнездо.
Глава 15
Драснах звездичка до телефонния номер на Айк Кинтана.
— Как се казваше приятелят ти? — попитах го, притиснала слушалката към ухото си.
Изведнъж Кинтана започна да става уклончив.
— Не ми се ще да давам такава информация, може да се окаже, че не е той — каза той. — Имам снимка. Може да дойдете да я погледнете сега. Иначе за днес имам много ангажименти.
— Чакайте ни! Тръгваме!
Отидох в служебната стая, заявих:
— Попаднахме на следа. Имам адрес на улица „Сан Карлос“.
Конклин отвърна:
— Искам да продължа с телефоните. И още видеозаписи на стрелбата са изпратени до нашия уебсайт.
Джейкъби се изправи, сложи си якето и заяви:
— Ще закарам Боксър.
Познавах Джейкъби от десет години, бях негов партньор три години, преди да ме повишат в лейтенант. За времето, през което с Джейкъби бяхме екип, бяхме развили силно приятелство, което се допълваше от почти телепатична връзка. Не смятам обаче, че някой от нас двамата осъзнаваше колко сме близки, докато през онази нощ не бяхме простреляни от дрогирани тийнейджъри. Докосването до смъртта беше засилило връзката помежду ни още повече.