Шестата жертва [bg]

Бях запозната с репутацията на Германюк на добър професионалист с чувство за хумор и безупречно поведение на свидетелската скамейка. Всъщност по нищо не отстъпваше на Клеър, а някои дори твърдяха, че ако тя се оттегли, той е с единия крак в нейния кабинет.

— Какво е положението с Андреа Канело? — попитах и се доближих до масата.

Пациентката, така да се каже, беше гола, лежеше по гръб, а раната от куршум се мъдреше в центъра на гръдния й кош.

— Спазвайте ограничителната линия, лейтенант. Това е зона, свободна от ченгета — изграчи той. Видът му говореше, че не се шегува. — Вече минах през вероятно малтретиране на дете, пътен инцидент и жена с разцепена от ютия глава. Жертвите от ферибота ще са целодневна мъчителна работа, а едва започвам. Ако имате въпроси, питайте. В противен случай оставете номера на мобилния си върху бюрото ми. Ще ви звънна, щом приключа.

После ми обърна гръб и взе да мери големината на огнестрелната рана на гърдите на Андреа Канело.

Излязох, а главата ми се пръскаше от гневния изблик, който се опитвах да овладея. Не можех да се сдърпам с доктор Джи, а и между другото, той беше прав. При липсата на Клеър бездруго малобройният екип на патоанатомите беше обявил „извънредно положение“. Германюк ме познаваше бегло, трябваше да брани отдела си, правата си, правата на „пациентите“ си, неприкосновеността на разследването.

А освен това се налагаше да направи сам аутопсията на всички жертви от престрелката.

Ако в това масово убийство се включеше втори патоанатом, печен адвокат можеше да насъска двамата един срещу друг, да търси несъответствия, които да подкопаят надеждността на техните показания.