Мираж [bg]

Преглътнах.

— Надин ми разказваше истории преди — заговори пак Марам, погали птицата по гърдите и тя изчурулика тихо — зловещ звук за такова плашещо създание. — Как някога рухите са били достатъчно големи да вдигнат възрастен човек и да го отнесат, за да нахранят с него пиленцата си.

Когато срещнах очите й, усмивката й се разшири. Страхът пулсираше в мен по-силно от сърцето ми. Не подскочих, когато тя рязко вдигна ръка и рухът излетя, но това нямаше значение. Дори да запазех самообладание, нямаше как да спра онова, което знаех, че следва.

— Ще научиш много нови неща в Зияана — каза тя. Усмивката й беше станала мила, почти дружелюбна. На лявата й буза се виждаше трапчинка. — Ето първия ти урок: не си позволявай да ми отвръщаш.

Изсвири два пъти, остро и отчетливо. Сянката на руха падна над нас, когато птицата направи кръг под тавана, нададе гневен писък и се стрелна надолу с криле, свити към тялото. Не успях да възпра ужасения вик, който се изтръгна от гърлото ми. Бях виждала диви ястреби и подобни на тях птици на Кадиз, бях ги наблюдавала как улавят плячката си и как я изяждат със студено любопитство. Никога не се бях асоциирала с жертвата, никога не си бях представяла, че ще се озова в ужасяващата хватка на нокти и човка. Нямаше как да оцелееш в нашето село или на нашата луна, ако приличаш дори малко на жертва.

Рухът не издаде звук, когато ноктите му се удариха и вкопчиха в раменете ми. Свиха се, забивайки се в плътта и костите ми, после ме вдигнаха във въздуха и ме отнесоха на няколко метра по-назад. Не беше достатъчно голям, за да ме вдигне на повече от десетина сантиметра от земята, но когато подът изчезна изпод краката ми, изкрещях още по-силно. Малкото хладнокръвие, което бях успяла да запазя, се изпари напълно, когато птицата ме пусна и се стоварих на колене. Роклята ми за пълнолетието вече беше подгизнала и усещах как прясна гъста кръв бавно блика от новите рани. Свих се на земята и захлипах. Когато пораснеш в село като моето, се научаваш на един по-различен вид страх. Страх от глада. Страх от имперските дроиди. Страх от тихото жужене на имперските разузнавачи. Но този страх те научаваше на издръжливост — човек може да остави непрекъснатият натиск да го пречупи, но може и да се научи как да изправя гръб въпреки него.

Но не се случи това. Никога не бях изпитвала такъв дълбок до костите ужас — че рухът може да се върне и да сграбчи плътта ми отново. Нито страха, породен от слабото потракване на токове по пода в градината. Наложих си да срещна погледа на Марам, когато тя застана пред мен. Този път не можах да разгадая изражението й. Беше объркващо да гледам нея, себе си, и да не разбирам какво означават онези промени в чертите й, които познавах така добре в собственото си лице.

— Какво невзрачно, жалко създание си! — каза тя най-после.