Екстази (Три розови рейв романа) [bg]

На една от камерните вечери в Редкъмби Хаус, вниманието на Лорейн бе привлечено от флиртуващия поглед на млад, красив мъж. Той й изглеждаше странно познат и тя си помисли, че вероятно го е виждала на някоя от другите вечери. Този мъж, блестящ с непостоянната екстравагантност на модните прищевки, вторачи присмехулния си поглед в своя домакин и приятел Лорд Денби и с театрален, настоятелен той попита:

— Каква стана тя, Денби, стари измамнико! Обеща ми страхотно прекарване и лов с кучета в Уилтшър за уикенда, а вместо това, осмелявам се да попитам, какво забавление си мислиш, че ми предлагаш тази вечер?

Младокът се усмихна на Лорейн и тя моментално си припомни къде го беше виждала. Той бе един от офицерите, които възпрепятстваха пътуването им до Лондон. Точно този, който й бе намигнал.

— Готвачката ни — каза Денби доста притеснено, — е считана за примадона в своята област…

— Виж — прекъсна го младият мъж самоуверено и хвърли нов флиртуващ поглед към Лорейн. Тя усети как се изчервява както при предишната им среща. — Не се надявай, че ще можеш да ме залъжеш с някаква готвачка! Пристигнах тук с очакването за небивали оргии и забавления! — прогърмя той басово.

Лорд Харкорт, който бе седнал наблизо, за малко да изплюе виното си. Той поклати раздразнено глава.

— Мили Маркъс! Толкова сте скандален! — усмихна се мило Лейди Хънтингдън.

— Скъпа моя Лейди — отсече Лорд Харкорт, — искам да ви кажа, че едва ли сте по-добра от този нагъл младок, щом така насърчавате инфантилните му, аморални брътвежи.