Екстази (Три розови рейв романа) [bg]

Погледна отново към Лорейн и приятелката й. Без да се усети, бе започнал да танцува маниашки. Видът на двете го накара да проумее истината. Тук нямаше позьори, всички бяха издивели тотално. Това не беше танц, изобщо „танц“ не беше подходяща дума. И ето ги тук — Лорейн и приятелката й Ивон. Богинята Лорейн. Но Богинята се бе раздвоила. Сега тя не беше една, както при пристигането му — единствената Лорейн, придружавана от приятелката си. Богинята бе Лорейн и Ивон едновременно, съчетани в лудешки танц на екстаз, който от ускорение сто километра в час беше започнал да спада до почти пълна неподвижност под тежкия натиск на забавящия се блиц и тласъците на брейк-биита. Лорейн и Ивон. Ивон и Лорейн.

Общ вик се изтръгна от тълпата, когато музиката пропадна от височината на кресчендото и преминавайки през различен ритъм се насочи към следващото. Двете грохнаха в прегръдка. В този момент Глен осъзна, че има нещо странно в поведението им. Лорейн и Ивон се целуваха, но след малко Ивон започна да се дърпа и опита да се измъкне. Толкова, толкова бавно под мигащия блиц. После рязко се откъсна, сякаш премина границата на емоционалната си еластичност. Блицът не можа да прикрие как тя се откопчи бясно от прегръдката, която допреди малко изглеждаше като пълно сливане. Лорейн изгледа вцепенената от притеснение Ивон с рязък, странно презрителен поглед и после сякаш престана да я забелязва.

Ивон се отправи от дансинга към бара. Глен я проследи и после се загледа в Лорейн. Лорейн. Ивон. Той тръгна след Ивон. Тя застана на бара и си поръча минерална вода. Тази вечер, вечерта, в която животът му се промени, той докосна рамото й.