Дуел
- Автор: Чехов Антон Павлович
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дуел». Краткое содержание книги:
Тя застана между Надежда Фьодоровна и Катя, сякаш за да прегради дъщеря си от водата, която миеше тялото на Надежда Фьодоровна. През отворената врата към морето се виждаше как някой плува на сто крачки от къпалнята.
— Мамо! Това е нашият Костя! — обади се Катя.
— Ах, ах! — закудкудяка изплашено Маря Константиновна. — Ах! Костя — завика тя, — върни се! Костя, върни се!
Костя, момче на четиринадесет години, за да блесне с храбростта си пред майка си и сестра си, се бе гмурнал и отплувал навътре, но се бе уморил и сега бързаше да се върне, ала по сериозното му напрегнато лице се виждаше, че не вярва в силите си.
— Все ядове с тези момчета, мила! — взе да се успокоява Маря Константиновна. — Кога ли ще си счупи врата. Ах, мила, колко приятно е и в същото време колко тежко е да бъдеш майка! От всичко се страхуваш.
Надежда Фьодоровна сложи сламената си шапка и се хвърли навътре в морето. Тя отплува на десетина метра и се обърна по гръб. Виждаше така морето от хоризонта, параходите, хората по брега, града и всичко това заедно със зноя и прозрачните нежни вълни я дразнеше и й шепнеше, че трябва да живее, да живее… Покрай нея бързо, порейки енергично вълните и въздуха, премина платноходка; мъжът на кормилото я гледаше и на нея й беше приятно, че я гледат…
След като се изкъпаха, дамите се облякоха и тръгнаха заедно.
— Втриса ме през ден, а пък не отслабвам от това — говореше Надежда Фьодоровна, като облизваше солените си от морска вода устни и отвръщаше с усмивка на поклоните на срещаните познати. — Винаги съм била пълна, но сега, струва ми се, съм напълняла още повече.
— Това, мила, е от натурата. Който не е предразположен към пълнеене, както съм аз например, никаква храна не му помага. Намокрили сте си обаче шапката, мила.
— Нищо, ще изсъхне.
Надежда Фьодоровна видя отново хората, облечени в бяло, които ходеха по крайбрежната улица и разговаряха на френски; и кой знае защо, в гърдите й отново се надигна радост и тя смътно си припомни някаква огромна зала, в която някога бе танцувала или може би я бе сънувала. Но нещо дълбоко в душата й нашепваше, че тя е дребна, пошла, долна, нищожна жена…
Маря Константиновна се спря пред входа на дома си и я покани да влезе и поседи.
— Елате, драга моя! — каза тя с умоляващ глас и в същото време погледна Надежда Фьодоровна с безпокойство и надежда: дано се откаже и не влезе!
— С удоволствие — съгласи се Надежда Фьодоровна. — Знаете как обичам да идвам у вас!
И влезе вътре. Маря Константиновна я настани да седне, поднесе й кафе, почерпи я с козуначени кифли, след това й показа фотографиите на бившите си възпитанички — госпожиците Гаратински, които се бяха вече изпоженили, показа също бележките на Катя и Костя; бележките бяха много добри, но за да изглеждат още по-добри, тя с въздишка се оплака колко трудно било вече да учиш в гимназия… Тя се грижеше за гостенката си и в същото време я съжаляваше и страдаше от мисълта, че с присъствието си Надежда Фьодоровна може да повлияе лошо върху нравствеността на Костя и Катя, и се радваше, че нейният Никодим Александрич не си е вкъщи. Тъй като според нея всички мъже обичат „такива“, Надежда Фьодоровна можеше лошо да повлияе и върху Никодим Александрич.
По време на разговора си с гостенката Маря Константиновна нито за миг не забравяше, че същата вечер ще има пикник и че Фон Корен я бе помолил настойчиво да не говори за това пред макаците, тоест пред Лаевски и Надежда Фьодоровна, но тя се изпусна, без да иска, цялата пламна и каза смутено:
— Надявам се, че и вие ще дойдете!
Глава 6
Бяха се наговорили да излязат на седем-осем версти от града по пътя на юг, да спрат край духана7 при сливането на двете рекички — Черна и Жълта, и да сварят там рибена чорба. Потеглиха още в пет часа. Най-отпред с кабриолета пътуваха Самойленко и Лаевски, след тях в каляска, впрегната в тройка, Маря Константиновна, Надежда Фьодоровна, Катя и Костя; при тях беше и кошницата с провизиите и приборите. В следващия екипаж се возеха приставът Кирилин и младият Ачмианов, синът на същия онзи търговец Ачмианов, на когото Надежда Фьодоровна дължеше триста рубли. Срещу тях на седалката, присвит и с подгънати крака, седеше Никодим Александрич, дребен, прибран, с гладко причесани коси на слепоочията. Най-отзад ги следваха Фон Корен и дяконът; в краката на дякона лежеше кошница с риба.
— Отбиваай! — крещеше с цяло гърло Самойленко, когато насреща им се зададеше волска кола или някой абхазец на магаре.
— След две години, когато ще разполагам със средства и хора, ще се отправя в експедиция — разказваше Фон Корен на дякона. — Ще мина по брега от Владивосток до Беринговия проток и след това — от протока до устието на Енисей. Ще начертаем карта, ще изучим фауната и флората и ще се заемем подробно с геологията, както и с антропологически и етнографски изследвания. От вас зависи ще дойдете ли с мен или не.
7
Питейно заведение от рода на кръчмите в Кавказ.