Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Благодаря за научнопопулярната беседа, докторке, ама нямаше нужда.
— Какво можеш да направиш по въпроса? — повторих аз през стиснати зъби.
— Мога да промия външните рани. Но отровата вече е в кръвообращението ти, затова трябва да източим кръвта ти и да я подменим с нова. А това го умеят вампирите. — Добрата докторка изглеждаше много доволна от перспективата за съвместна работа. На мой гръб. Тя се обърна към събралите се вампири. — Ако само един от вас поеме отровената кръв, това изобщо няма да му се отрази добре. Страничен ефект от менадската магия. Ако беше комодски варан, ехееей… — Тя се разсмя от все сърце.
Мразех я. От болка сълзи ми течаха по бузите.
— Така — продължи тя. — Когато приключа, всеки един от вас ще се изреди да пийне по мъничко. После ще й прелеем нова кръв.
— Човешка! — подчертах аз, за да няма недоразумения. Бях пила вампирска кръв няколко пъти — веднъж от Бил, за да оцелея след тежък побой; после още веднъж, за да преживея някакъв преглед; и веднъж… хм… съвсем случайно, колкото и странно да звучи. Така че имах представа какви промени настъпват в човешкия организъм след поглъщане на такава кръв и предпочитах да го избегна. Вампирската кръв е модерен наркотик сред богатите, но това си е техен избор.
— Ако Ерик успее да използва връзките си и да намери човешка — каза джуджето. — Но поне половината количество спокойно може да бъде и синтетична. Аз съм доктор Лудвиг, между другото.
— Мога да намеря кръвта, дължим й го — обади се Ерик и аз въздъхнах с облекчение. Какво ли не бих дала да можех да зърна лицето на Бил в този момент! — Коя кръвна група си, Суки? — попита Ерик.
— Нула положителна — отвърнах. Най-често срещаната, слава богу!
— Не би трябвало да е проблем — рече Ерик. — Пам, ще се погрижиш ли?
Отново усетих раздвижване в стаята. Доктор Лудвиг се наведе напред и започна да ближе гърба ми. Изпищях.
— Тя е лекар, Суки — обади се Бил. — Остави я да си върши работата.
— Но тя може да се отрови така! — възкликнах аз в опит да измисля нещо, което да не прозвучи расистки. В интерес на истината, не исках никой да ближе гърба ми — нито джуджета от женски пол, нито едри мъжки вампири.
— Тя е лечителка — смъмри ме Ерик. — Стига си мрънкала!
— Ох, добре, нека ближе тогава! — примирих се аз. — Между другото, още не съм чула извинение от теб. — Язвителността ми бе по-силна дори от инстинкта за самосъхранение.
— Съжалявам, че менадата те е нападнала.
Изгледах го кръвнишки.
— Не е достатъчно! — отвърнах, колкото да поддържам някакъв разговор. Имах нужда от разсейване.
— Суки, ангелче, въплъщение на любовта и красотата, направо съм смазан, че проклетата злобна менада е посегнала на нежното ти, разкошно тяло в желанието си да ми изпрати съобщение.
— Аха, нещо такова имах предвид. — Ако не ме болеше толкова, щях да се размажа от удоволствие. Извиненията трябва да са или от сърце, или многословни. Ерик нямаше сърце, така че и това вършеше работа. — Това съобщение означава, че тя ти обявява война, така ли да го разбирам? — попитах аз, опитвайки се да не мисля за езика на доктор Лудвиг. Пот се лееше от мен, болката в гърба ме съсипваше, а по лицето ми се стичаха сълзи. Цялата стая сякаш плуваше в жълта като гной мъгла. Ерик изглеждаше изненадан.
— Ами… не точно — предпазливо отвърна той. — Пам?
— Кръвта пътува насам — каза тя. — Лоша работа.
— Да действаме ли? — тревожно извика Бил. — Започва да си променя цвета.
Зачудих се, от чисто любопитство, какъв ли беше цветът ми. Вече нямах сили да държа главата си изправена и я отпуснах на дивана. Потната ми буза залепна за кожената тапицерия. Гърбът ми сякаш гореше и аз се разпищях, безсилна да се справя с болката. Джуджето скочи от дивана и се наведе да прегледа очите ми. Поклати глава и рече:
— Ами започвайте, ако изобщо има надежда. — Гласът й идваше някак отдалече. Държеше спринцовка в ръката си. Последното нещо, което си спомнях, беше лицето на Ерик, надвесено над моето. Стори ми се, че ми намигна.
3.
Отворих очи с огромно нежелание. Чувствах се така, сякаш съм спала в кола или на стол с твърда облегалка. Явно се бях унесла на доста неудобно място. Цялото ми тяло сякаш пулсираше от болка. Пам седеше на пода, на две крачки от мен, и втренчено ме гледаше.
— Получи се! — каза тя. — Доктор Лудвиг излезе права.