Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Тя е била — с мъка изрекох аз. — Тя е накарала колата да спре и ме е принудила да изляза навън. — Бях почти сигурна, че и кавгата помежду ни е била дело на проклетата менада, но си замълчах.
— Ще говорим за това малко по-късно — каза той. Колата летеше в посока Шривпорт, а аз се опитвах да овладея болката с вкопчени в тапицерията пръсти.
Имах чувството, че пътуването ни продължи цяла вечност. Най-после спряхме пред задния вход на „Вамптазия“ и Бил ритна вратата, за да привлече внимание.
— Какво има? — сърдито извика симпатичната руса вампирка Пам. Благоразумно същество със забележителен търговски нюх. — О, Бил, ти ли си? Какво се е случило? Ммм, цялата е в кръв!
— Извикай Ерик! — сряза я Бил.
— Той ви чака вътре… — започна тя, но Бил профуча край нея, без да я изслуша. Аз се поклащах на рамото му като окървавен дивеч. Вече ми беше все едно дали ще ме стовари на дансинга, или някъде другаде, но той нахълта като буреносен облак право в офиса на Ерик.
— Това е за твоя сметка! — изръмжа той и ме разклати, сякаш за да привлече вниманието на Ерик към мен. Отново изстенах от болка. Странно как би могъл да не ме види, след като бях единствената окървавена жена в кабинета му.
С радост бих припаднала на секундата. Но не се получи. Просто си висях като прани гащи на рамото на Бил и мълчаливо страдах.
— Върви по дяволите! — измърморих.
— Каза ли нещо, миличка?
— Върви по дяволите!
— Трябва да я сложим да легне по корем на дивана — каза Ерик. — Чакай да ти помогна…
Усетих как още един чифт ръце ме хващат за краката. Бил се извъртя някак изпод мен и двамата внимателно ме положиха върху широкия диван, купен съвсем наскоро от Ерик за кабинета му. Миришеше на нова кожа. Бях много доволна, че тапицерията не е от плат.
— Пам, извикай лекар — каза Ерик и приклекна до мен да огледа лицето ми. Трудно се сгъна, горкият; все пак е бивш викинг — висок и широкоплещест.
— Какво се случи? — попита той. Изгледах го кръвнишки.
— Аз съм съобщение, адресирано до теб! — просъсках, задъхана от яд. — Онази горска вещица повреди колата на Бил, а няма да се изненадам, ако е предизвикала и кавгата помежду ни, за да ме накара да изляза навън. После се появи пред мен с някакъв шопар.
— Прасе? — Ерик не би могъл да изглежда по-изненадан дори ако му бях казала, че на носа на менадата е имало канарче.
— Грух-грух. Глиган. Дива свиня. Каза, че искала да ти прати съобщение. Добре че успях да се обърна навреме, та предпазих лицето си, обаче тя ме докопа за гърба и после изчезна.
— Лицето ти. Искала е да повреди лицето ти. — Бил стисна ръце в юмруци и нервно закрачи из стаята. — Ерик, раните й не са много дълбоки. Какво й има?
— Суки — нежно каза Ерик, — как изглеждаше тази жена?
— Изглеждаше като абсолютна откачалка, ето как изглеждаше. И те нарече по име — Ерик Нортман.
— Използвам името Нортман, когато си имам вземане-даване с хора — каза той. — Като казваш откачалка… какво точно имаш предвид?
— Дрехите й бяха раздърпани, имаше кръв около устата и по зъбите, сякаш току-що е яла нещо сурово. Носеше пръчка с нещо като пискюл на върха. Косата й беше дълга и сплъстена… а, като казах коса, моята вече съхне по гърба ми — изпъшках аз.
— Аха, виждам. — Ерик започна да отлепя дългите ми кичури от съсирената кръв по раните ми.
Влезе Пам, а след нея и докторът. Ако се бях надявала, че Ерик има предвид нормален лекар със слушалки около врата, отново щях да се разочаровам. Този лекар беше джудже от женски пол и дори не й се наложи да се наведе, за да ме погледне в очите. Бил сновеше наоколо, напрегнат до пръсване, и наблюдаваше прегледа изкъсо. Дребната женица носеше бял панталон и бяла престилка, досущ като униформите на болничните лекари. По-точно, когато все още се обличаха в бяло, а не в зелено, синьо или какъвто там друг цвят им попаднеше пред погледа. Женицата имаше огромен нос, матова кожа и невероятно гъста и къдрава златистокестенява коса, подстригана сравнително късо. Напомняше ми за хобит4. А може би наистина беше хобит. През последните няколко месеца възприятията ми за реалността бяха доста размити.
— Каква е вашата специалност? — Едва събрах сили да я попитам.
— Лечителска — отвърна тя с изненадващо дълбок глас. — Отровили са те.
— Ето защо имам чувството, че ще умра — измърморих.
— Така и ще стане, и то съвсем скоро — отвърна тя.
— Много благодаря, докторке! Какво може да се направи по въпроса?
— Нямаме голям избор. Отровата вече действа. Чувала ли си някога за комодския варан5? Устата му гъмжи от бактерии. Е, раните, които нанасят менадите, са също толкова токсични. Когато варанът ухапе жертвата си, той я преследва в продължение на няколко часа и чака бактериите да я убият. При менадите е, общо взето, същото. Бавната смърт им доставя удоволствие. За комодските варани не съм много сигурна.
4
Още в древните митове и легенди се споменава за хобитите — дребни, подобни на джуджета същества, но за разлика от тях са без бради и не толкова силни и здрави физически. — Б.р.
5
Най-големият гущер в света. Принадлежи към семейство Варани. Първоначално се е смятало, че това влечуго е отровно. В действителност ухапването на варана е смъртоносно, но това не се дължи на отрова. Комодскнят варан може да се определи като животното с най-мръсна уста: тъй като варанът е месоядно животно, особената структура на зъбите му е такава, че между тях често се задържа месо от неговите жертви. Така то загнива в устата на влечугото и ухапването причинява инфекция, която убива плячката. — Б.р.