Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Май ще взема да обиколя магазините за бельо в Ръстън през почивния си ден. Или да проверя дали „При Тара“ не продават плитки бикини с френска кройка.
Не ми беше лесно да кажа на Сам защо трябва да ходя в Далас. Той винаги се е отнасял страхотно с мен, особено след смъртта на баба, а аз винаги съм го смятала за добър приятел, прекрасен шеф и (от време на време) за сексуална фантазия. Реших да му кажа, че имам нужда от кратък отпуск; бог ми е свидетел, че досега отпуск не съм ползвала. Но Сам се досети каква е работата и това никак не му хареса. Сините му очи блестяха в контраст с леденото изражение на лицето му, а рижавата му коса сякаш всеки момент щеше да пламне. Макар да не го каза на глас, Сам очевидно смяташе, че Бил просто е трябвало да скръцне със зъби и да не ме пуска никъде. Но Сам не знаеше всички подробности около делата ми с вампирите, а измежду всички тях единствено Бил се досещаше, че работодателят ми е свръхестествено същество, което може да променя формата си. Аз пък гледах да не припомням това на Бил. И без това се вторачваше в него повече, отколкото ми се искаше. Току-виж решил, че Сам е от лошите, а Бил можеше да бъде доста отмъстителен.
Чета хорските мисли от години, без да ми трепне окото, и се справям чудесно с пазенето на чужди тайни. Но трябва да призная, че полагах зверски усилия, за да държа Бил и Сам далече един от друг във времето и пространството, и това изцеждаше силите ми.
След като се съгласи да ми даде отпуск, Сам се настани зад бюрото и се облегна назад в стола си. Жилавото му тяло се губеше в огромната синя тениска с надпис „Мерлот“. Носеше протрити, но чисти джинси и стари ботуши с дебела подметка. Аз седях на ръба на посетителския стол срещу него, с гръб към затворената врата на кабинета. От бара се носеше обичайната глъчка, примесена с музика, така че никой не би могъл да ни подслушва. Но въпреки това, заговори ли човек за менади, неволно му се приисква да понижи глас.
Наведох се към него над бюрото и той автоматично повтори движението ми. Сложих ръка върху рамото му и прошепнах:
— Сам, в гората по пътя за Шривпорт има менада.
Сам остана неподвижен в продължение на няколко безкрайни секунди и после прихна да се смее.
Смя се неудържимо поне три минути; достатъчно дълго време, за да се ядосам порядъчно.
— Извинявай — не спираше да повтаря той и веднага изпадаше в нов пристъп на смях. Знаете колко дразнещо може да бъде това, особено ако се смеят на вас. Той заобиколи бюрото, опитвайки се да се овладее. Изправих се и аз, а вътрешно кипях от ярост.
Той ме улови за раменете.
— Съжалявам, Суки — повтори той. — Никога не съм виждал менада, но съм чувал, че са противни гадини. А ти защо се тревожиш за това.
— Защото е агресивно настроена, в което можеш и сам да се убедиш, ако погледнеш белезите по гърба ми — отсякох аз и от усмивката му не остана и следа.
— Ранена ли си? Какво е станало?
Разказах му за събитията от вечерта, като пропуснах най-драматичните моменти и спестих подробностите от лечителския процес. Той пожела да види белезите. Обърнах се и запретнах тениската си до закопчалката на сутиена. Не каза нищо, но усетих докосване по гърба си и миг по-късно осъзнах, че е целунал кожата ми. Побиха ме тръпки. Сам придърпа блузата ми надолу и ме обърна към себе си.
— Съжалявам, Суки. Много съжалявам — каза той с неподправена искреност и вече напълно сериозен. Стояхме ужасно близо един до друг. Кожата му излъчваше топлина, а косъмчетата по ръцете му буквално пукаха като електропроводници.
Поех дълбоко въздух.
— Тревожа се, че може да насочи вниманието си към теб — обясних аз. — Какво по-точно би могла да иска една менада, Сам?
— Мама често разправяше на татко, че обожават горди мъже — каза той и за момент си помислих, че продължава да се шегува с мен. Погледнах го в очите — беше сериозен. — Най-голямото удоволствие за менадите е да разкъсват горди мъже на парчета. Съвсем буквално.
— Гадост! А нещо друго не ги ли устройва?
— Едър дивеч. Мечки, тигри и прочее.
— Не е лесно да откриеш тигър в Луизиана. Мечка може и да се намери, но как да я закара човек до територията на менадата? — Замислих се дълбоко по този въпрос, но отговорът ми се изплъзваше. — Предполагам, че ще я иска жива, нали?
Сам кимна разсеяно, сякаш не ме слушаше. После се наведе и ме целуна.
Трябваше да го предвидя по-рано.
Беше толкова топъл в сравнение с леденото тяло на Бил… Е, не чак ледено, но хладно със сигурност. Устните на Сам бяха направо горещи, езикът му също. Целувката беше дълбока, напориста и неочаквана. И вълнуваща, ако трябва да съм откровена; като подарък, който не си очаквал, но всъщност много ти харесва. Стояхме прегърнати и се целувахме в захлас, когато внезапно се осъзнах.