Последните дни на Картаген
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ев Фурнаджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последните дни на Картаген». Краткое содержание книги:
— Да, но лошо.
— А войниците?
— Няма нито един.
— Иди тогава и предай думите ми на Офит. По-добре би било, ако тя сама може да излезе незабелязано от залата. Аз ще дойда след нея и ще избягаме, преди някой да е забелязал отсъствието й.
— А… аз?
— Разбира се, че и ти ще дойдеш с нас. Но сега върви по-скоро, защото не трябва да губим нито минута, Фулвия.
С насълзени очи Фулвия се обърна бавно и тръгна към Офит. В момента, когато минаваше покрай вратата на някаква стая, една ръка грубо я прихвана през кръста и преди тя да разбере какво става, вратата се затвори и пред нея застана Фегор.
Всичко около Фулвия се завъртя. Звуците на флейтите и веселите шумни викове на пируващите й се струваха като сън. И зловещата тишина в тази стая й се стори още по-ужасна. Но гласът на Фегор я извади от вцепенението.
— Ти май съвсем не ме очакваше, гълъбче — каза той със злобно-ироничния си смях. — Закъде бързаше толкова?
— Отивах при господарката — отговори посъвзелата се Фулвия.
— При прекрасната Офит? Но тя чудесно може да мине и без теб. Такава щастлива невеста. Струва ми се, че е страстно влюбена в бъдещия си съпруг. Нали?
Вместо отговор Фулвия силно го блъсна встрани и се хвана за дръжката на вратата.
— Почакай още малко, гълъбче — извика Фегор, — или искаш час по-скоро да съобщиш на Офит, че Хирам е тук и я чака?
— Какво? — сепна се Фулвия и онемя.
— Хахаха! Той е чуден човек: и войник, и моряк, и търговец, и актьор. Така умее да се преобразява, че и родният му брат няма да може да го познае. Но аз го обичам повече от брат и затова очите ми го откриват под каквато и да е маска. Иберийски войник! Корабът му потънал пред вилата на Герман! Хахаха!
Цялото тяло на Фулвия трепереше от гняв и ужас. Тя се увиваше около Фегор, но железните му ръце я приковаваха на място. С отчаяно усилие Фулвия успя най-сетне да се освободи, но Фегор стоеше вече на вратата.
— Остави ме, подлецо. Сигурно вече си предал Хирам?
— Още не, миличка. Ако отворя вратата, ще видиш, че си стои спокойно в залата.
— Но в ума си си подготвил смъртта му, нали?
— Може би. Във всеки случай съм се разпоредил от Картаген да дойде отряд войници, и то под командата на Каспа, за когото сигурно си чувала едно-друго.
— И Хирам ще бъде убит?
— Не. В началото ще го държат затворен. Но дали ще му дават храна — това зависи изцяло от тях. После, може би малко ще го помъчат: ще раздробят костите на силните му ръце, ще го качат на едно зъбчато колело, докато най-сетне направят с него онова, което направиха с пленените от Картаген римляни. А на тях, струва ми се, им одраха кожата, нали?
— О, богове! — извика Фулвия бледа и трепереща.
— Защо се грижиш така за този човек, девойко? Помисли малко и за мен. Помисли си как ние двамата…
— О, презрени. Знай, че никога, никога няма да ти принадлежа. По-добре смърт, отколкото да гледам омразното ти лице.
Получила нови сили от отвращение, Фулвия се освободи от железните обятия на Фегор и отскочи в ъгъла. В ръката й блесна остър кинжал. Тя бързо го притисна до надигащите се под белоснежната туника гърди и каза с треперещ глас:
— Ако направиш само една крачка към мен, ти ще си виновен за смъртта ми.
Фегор изтръпна. Той прочете в погледа й твърдо решение да направи това, което казва.
Около минута двамата стояха мълчаливо, гледайки се един друг.
Пръв сведе поглед Фегор.
— Скрий ножа! — каза той.
— Не!
— Скрий ножа! Ще направя всичко, което пожелаеш. Съгласи се само да станеш моя жена. Тогава и този разбойник ще бъде свободен. Всъщност нужна си ми само ти — а другите дали умират, или се наслаждават — почти не ме интересува. Дори съм готов да ти се закълна, че ще бъде точно така.
— И после пак ще ме излъжеш.
— И вместо сега, можеш да се убиеш тогава.
Фулвия полека отпусна ножа. Фегор се отстрани и тя влезе в залата. В същия момент настъпи някаква суматоха. Чуха се изплашени викове, хората започнаха да се блъскат и да бягат към вратите. Изведнъж Фулвия чу звънкия глас на Хирам и видя Офит и самия Герман до него. Изплашен от това неочаквано нападение, Герман викаше към робите: „Убийте го! Хванете го! Жив ще го изгорим!“ Единият от слугите се хвърли върху Хирам, но след миг тежко рухна на каменния под с пукнат череп.
— Марш от пътя, роби. Това е моята жена. Махнете се, ако ви е мил животът — гърмеше Хирам, като си разчистваше път към изхода с удари на страшния си меч.
Неговите хора го пазеха отзад.
Цялата група заедно с Офит, беше вече на изхода на атриума, когато се чу шум от оръжие и отряд добре въоръжени войници прегради пътя на Хирам.
— Предай се! — обърна се към последния началникът на дошлите войници. — Виждаш, че силите са неравни й всяка съпротива ще бъде безсмислена.