Последните дни на Картаген
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ев Фурнаджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последните дни на Картаген». Краткое содержание книги:
През това време силуетите на преследвачите бяха изчезнали: дори силните, като на орел очи на Сидон не можеха да ги видят. Изглежда, гемията бе спасена. Към обед времето се пооправи. Вятърът стихна, небето се проясни и само морето все още лудуваше. А чайките продължаваха да се мятат над бесните вълни.
Макар че опасността бе отминала, Хирам не се решаваше да се доближи до брега. Той предполагаше, че там има постови кораби, които сигурно вече са предизвестени за случилото се. Едва през нощта на следващия ден гемията запори водите около Утике — родната сестра на Картаген.
Тези брегове бяха познати на Хирам от детските години, тъй че без никакво колебание той насочи гемията към вилата на Герман, гордата глава на Съвета на сто и четиримата, където от следващата нощ щяха да започнат брачните тържества.
За открито нападение над Германовото владение не Можеше дори и да се помисли: там сигурно имаше стотици въоръжени мъже. Затова Хирам прибягна до една хитрост: остави гемията в едно скрито заливче, преоблече се заедно с целия си екипаж като картагенски наемник и с една лодка тръгна към украсения с разноцветни огньове дворец. Така никой нямаше да познае стария другар на Анибал.
Лодката, която приличаше на хвърлена в бурно море треска, стигна близо до брега и всички се развикаха с пълно гърло: „Помощ! Загиваме! Потъваме! Помощ за картагенските войници.“ Гласовете им скоро бяха чути и група роби при светлината на факлите започнаха да помагат на давещите се.
— Прережете въжетата и теглете към брега — командуваше Хирам. — Внимавайте, защото течението тука е силно.
След половин час целият екипаж на лодката беше на суша, сред хората на Герман. Лодката също бе издърпана и вързана, по заповед на Хирам, съвсем близо до водата.
— Кои сте вие? За кого да доложа? — попита спасените един снажен беловлас старец.
— Ние сме иберийци на служба във великата република — отвърна Хирам. — Отивахме в града по заповед, но бурята ни захвърли на брега. Молим гостоприемство само за тази нощ. Утре сме длъжни да бъдем в Картаген.
— Тогава ще стане, защото днес за моя господар е велик ден — отговори слугата. — Ястия има много, легла също. Почакайте малко, докато ида да съобщя.
VII. ПОХИЩЕНИЕТО
— Моят господар ви поздравява като негови гости. — каза върналият се след малко роб. — Той каза, че и вие като слуги на Картаген можете да вземете участие във веселбите. Последвайте ме.
Хирам и хората му не чакаха втора покана и тръгнаха след слугата. Той ги въведе в една просторна зала, препълнена с гости, роби и музиканти. Влизането на новите хора остана почти незабелязано: пирът беше в разгара си и всеки гледаше да се забавлява по-добре.
В това време оркестърът, съставен от гръцки музиканти, започна да свири. Понесоха се звуците на флейта, китара и други струнни инструменти. Всред общото веселие изключение правеше само тази, в чиято чест се даваше пирът — Офит. Бледа като платно, тя седеше от дясната страна на Герман, гледаше разсеяно наоколо и силно притискаше към гърдите си скрития кинжал — бе решила да изпълни дадената на любимия човек дума.
Редом с нея седеше Фулвия, бледа и прекрасна като господарката си, но не и разсеяна като нея. Погледът й внимателно се спираше на всеки от пируващите, тя постоянно се оглеждаше и търсеше и ето — в миг очите й се срещнаха с тези на Хирам. Девойката широко отвори очи, върху страните и изби руменина, тя бързо се изправи и тръгна към него.
Тя леко се промъкна между пируващите и спря до Хирам.
— Ти тук? — прошепна тя. — И си…
— Иди кажи на господарката си, че я чакам — прекъсна я с бърз шепот Хирам. — В първия удобен момент ще я взема. На брега ни чака лодка, а в близкия залив нашето вярно корабче. Само да не ни задържат тук.
— Никой не може да допусне, че е възможно подобно нападение.
— Робите въоръжени ли са?