![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— С какво, Морт?
— В нашето общество това е общоприето — съобщава той.
— Кое е общоприето?
— Да се ненавиждат богатите. — Морт вдига ядосан ръка към тавана. — Непрекъснато това се чува. „Мразя го, толкова е богат“. Виж само случая с „Енрон“, а и другите корпоративни скандали. Днес това е умишлено насаждан предразсъдък — да се мразят богатите. Ако ми хрумне някой ден да заявя: „Чуйте ме всички! Аз мразя бедните!“, начаса ще ме разпнат на кръст. Богатите обаче можеш да ругаеш колкото ти душа иска. Всички разполагат с правото да мразят безнаказано богатите.
Поглеждам го с интерес.
— Може би трябва и те да си спретнат помощни организации.
— Заври си го, Коуп.
— Не бе, сериозно ти казвам. Тръмп, Бил Гейтс и останалите от същата черга. Организация за закрила. Точно от това имат нужда. Може да се започне с телевизионен дебат или нещо подобно.
Флеър Хикъри се надига от мястото си. Театрално, разбира се. Почти очаквам да направи реверанс.
— Май приключихме тук. Ще се видим утре, хубавецо. И с теб. — Поглежда към Лорън Мюз, отваря уста и безмълвно потръпва.
— Знаеш ли какво, Флеър? — обаждам се аз.
Той ме поглежда.
— Тая история с Кал и Джим само доказва, че тя говори истината.
— И как точно го доказва? — пита опонентът ми с усмивка.
— Твоите момчета са хитреци. Наричали са се с тези имена, за да ги запомни момичето.
Той вдига вежди.
— И се надяваш това да мине?
— Че защо иначе ще съобщи тези имена?
— Моля?
— Ами, ако Шамик искаше да изпържи твоите клиенти, защо да не използва истинските им имена? Защо да измисля някакви си Кал и Джим? Нали си чел показанията. „Обърни я насам, Кал“. „Задръж я така, Джим“. „Уха, Кал, това май й харесва“. — Свивам рамене. — За какво й е да измисля всичко това?
Морт захапва:
— Защото е алчна за пари курветина и е тъпа като гъз, ето защо.
Ясно ми е обаче друго. Печеля точка в очите на Флеър.
— Няма никакъв смисъл — казвам му аз в заключение.
Той се накланя към мен.
— Работата е там, Коуп, че не е нужно да има. Знаеш добре, че е така. Може да си прав. Може да няма никакъв смисъл. Това обаче предизвиква объркване, нали така? А объркването води подире си моя най-голям любимец, Негово величество Съмнението. — Усмихва ми се. — Имай си твоите веществени доказателства. Не възразявам. Само че я ми докарай твоята хубавица в съдебната зала. Ще има шах и мат. И двамата сме убедени в това.
Отправят се към вратата.
— До скоро, приятел. Ще се видим в съда.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Известно време и двамата с Мюз мълчим.
Кал и Джим. Тези имена ни съсипват.
Длъжността на старши следовател почти винаги се заема от някой мъжага — професионалист и грубиян, донякъде поизхабен от видяното през годините, с голямо шкембе и астматичен дъх, навлякъл износен шлифер. Работата на един такъв мъжага е да насочва простодушния областен прокурор, политическа фигура като мен, през лабиринта на съдебната система.
Лорън Мюз е висока около метър и петдесет и тежи колкото среден четвъртокласник. Моят избор предизвика някои гадни реакции от страна на професионалната гилдия, но аз си имам лични правила: предпочитам да вземам на работа самотни жени над определена възраст. Те работят по-усърдно и проявяват по-голяма лоялност. Знам, знам, но все пак това се оказва почти винаги така. Намерете си една самотница над тридесет и три и ви гарантирам, че тя ще живее единствено заради кариерата си и ще ви отдаде време и вярност, каквито никоя омъжена с деца не може да си представи дори.
Освен това Мюз е невероятно талантлив следовател. Обичам да обсъждам нещата с нея. Бих казал „да ги анализирам“, но знам, че звучи превзето. В момента тя изучава пода.
— Какво си мислиш? — питам аз.
— Наистина ли обувките ми са толкова грозни?
Гледам я в очакване.
— Казано с две думи — продължава тя, — ако не изясним тая работа с Кал и Джим, можем да честитим на защитата.
Впервам взор към тавана.
— Какво има? — пита Мюз.
— Тия две имена.
— Какво за тях?
— Защо? — питам за стотен път. — Защо Кал и Джим?
— Де да знаех.
— Разпита ли отново Шамик?
— Да. Повтаря едно и също до полуда. Наричали се точно така. Май имаш право. Нарочно са го направили, за да прозвучи цялата история като бълнуване.
— Но защо точно тези имена?
— Чиста случайност навярно.
Смръщвам вежди и казвам:
— Нещо ни се изплъзва, Мюз.
— Знам.
Винаги съм се справял много добре с разпределянето на моя свят. Всички го правим, но аз съм особено добър. Способен съм да създам напълно отделни сфери в него. Мога да се вместя в една от тях, като не допускам никакво смесване с която и да било друга. Мнозина се питат как така гангстерът от екрана може да проявява такава кръвожадност навън и да излива толкова много любов у дома. За мен това е напълно ясно. И аз го мога.