Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Радвам се, че остана — промълви бавно Доналд с твърд и уверен глас, макар очите му да изглеждаха уморени. — Трябва да поговоря с теб насаме, Джиджиън. За лични неща, няма нищо общо със Съвета.
— Добре — твърдо произнесе Стийл. — Ще ти бъда в помощ, ако, разбира се, е по силите ми. Знаеш го.
— Става дума за внука ми — тихо продума Доналд Роял.
— Джейми! — въздъхна Стийл. — Трябваше да се досетя. Какво се е случило този път?
— Какво мислиш? Игра на комар, разбира се. Дължи пари. Трябваше да му се притека на помощ в няколко случая, но това бяха дребни суми и той винаги ги връщаше. Дочух, че този път дълговете му са далеч по-сериозни и че се е забъркал с доста неприятни типове. Засега не се осмелява да се отбие при мен, но без съмнение накрая ще го стори. Ти си му приятел, Джиджиън, виж дали можеш да поговориш разумно с него. Не бива да продължава повече така. Нито той ще се справи, нито аз.
— Ще направя каквото мога, щом го открия — изтръгна обещание от себе си Стийл. — Но ти познаваш Джейми; той се вслушва в гласа само на онова, което желае.
— Така е — промълви с горчивина Доналд Роял. — Зная.
Стийл се размърда неспокойно на стола си. Знаеше, че не е лесно жива легенда като Доналд Роял да бъде наказан с внук като Джейми, но той бе попадал и в по-заплетени ситуации и винаги бе съумявал да се измъква невредим. Ако не друго, Джейми Роял проявяваше талант поне да оцелява.
— Ще вляза във връзка с теб веднага, щом дочуя нещо — обеща накрая Стийл и Доналд кимна бавно, а старческите му очи примигаха печални и далечни. Стийл се изправи и тихо прекоси помещението. До вратата се извърна още веднъж назад, но Роял продължаваше да седи на стола си, потънал в спомени. Стийл излезе и тихо притвори вратата след себе си.
Заслиза бързо по голите дървени стъпала към фоайето. Бяха минали повече от шест часа след обяда и беше прегладнял. Можеше да изяде цял кон заедно с копитата. Блазнеше го мисълта за момици и пресни сладки с крем и той забърза по стъпалата, колкото позволяваха килограмите му. Спря се във фоайето, за да вложи личния си код в контролното табло, в случай че го очакваше някакво съобщение, и екранът веднага проблясна, за да му покаже дежурния еспер в командния център на пристанището.
— Директоре, опитвам се да се свържа с вас от часове.
— Съжалявам — отвърна сухо Стийл. — Събранието на Съвета се проточи по-дълго, отколкото предполагахме. Но ако възнамерявате да продължите с разрушителите, можете да наредите на техниците да започнат инсталирането незабавно.
— Директоре, тук има кораб с бежанци, дошъл от Таним — „Гибелен огън“. Средно голям, около пет милиона тона. Трябваше да кацне пожарно върху главната писта, но се справи добре. Поставих го под строга карантина и включих Центъра на Жълт сигнал за тревога. Капитанът на „Гибелен огън“ съобщава, че с Таним… е свършено. Мисля, че наистина трябва да дойдете тук час по-скоро.
Стийл ядосано кимна с глава.
— Значи слуховете наистина се оказаха верни. Таним е обявен извън Закона. Цялата проклета планета.
— Да, Директоре. Според капитана на „Гибелен огън“ Имперската флота е излязла в хиперпространството, нахлула е в орбита около Таним и е опустошила живота на планетата. Не се знае колко милиона са загинали. Не сме получили оттам никакъв предупредителен сигнал. Никакъв.
— Няма и да има — отвърна Стийл. — Боже мой, цяла планета… Следвайте стандартните процедури, дежурен еспер. Ще дойда колкото се може по-скоро. Има ли някакви проблеми с „Гибелен огън“?
— Не съм сигурен, директоре. Наредих на пристанищните еспери да огледат кораба и те очевидно са се натъкнали на някои… необичайни неща.
Стийл се намръщи.
— Какво разбираш под „необичайни“?
Дежурният еспер безпомощно сви рамене.
— Не е лесно да се обясни, сър. Струва ми се, че е по-добре да дойдете и да видите сам.
— Щом трябва — съгласи се Стийл. — Поддържайте Жълтия алармен сигнал и дръжте постоянно връзка с града. Внимавайте някой да не се опита да наруши карантината. Другите проблеми ще чакат, докато дойда.
Той загаси, монитора и се замисли с копнеж за момиците и пастите. Дежурният еспер може би бе вдигнал фалшива тревога, ала Стийл не искаше да рискува. По свой оригинален начин директорът приемаше задълженията си сериозно.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
УБИЕЦ В МЪГЛАТА
Слънцето бавно изпълзяваше на небето, когато изследователката Топаз и сержант Майкъл Ган поведоха групата наблюдатели през Търговския квартал. Ранната утринна светлина се процеждаше през кълбящите се гъсти мъгли и бледочервеникавият диск на слънцето едва прозираше през облаците. Нощният хаплив студ неохотно отстъпваше пред топлината и ледените висулки, който се спускаха от покривите, улуците й прозоречните первази, постоянно процеждаха лепкави студени капки.