Светът на мъглите

— И какво е направено досега? — попита Бладхоук.

— Ще изпратя изследователката Топаз и група наблюдатели в Търговския квартал да проверят условията там — бавно произнесе Доналд Роял. — Те ще тръгнат на първия си поход утре. Не реагираме твърде бързо, но в такова време не се осмелявам да изпратя никой нощем. Все пак, ако съществува някакъв изход, надявам се, че изследователката Топаз ще го намери.

„Как ли пък не“ — помисли си Стийл мрачно. Вече си бе имал работа с Топаз и никак не бе склонен да се срещне с нея още веднъж. Последния път, когато Бладхоук се бе опитал да го уличи в лъжа, той бе изпратил Топаз да събере доказателства. Ако Стийл не си бе плюл бързо на петите, тя щеше да го разкрие. И все пак трябваше да признае, че изборът на изследователката е подходящ, що се отнася до преследването на Дяволските псета. Дори кучетата притежаваха достатъчно сетива, за да се плашат от Топаз.

— Ами отдалечените ферми? — попита той внезапно. — Има ли новини за кучетата оттам?

— Комуникациите ни с тях са все още прекъснати поради виелиците — съобщи дю Волф с известно самодоволство. — Братството на есперите ни снабдява с най-важните новини, но засега разполагаме само с няколко неясни вести за кучетата. Няколко души са изчезнали в бурята, но не разполагаме със сведения за нападение.

— Странно — произнесе Даркстрьом замислено. — Кучетата обикновено не подминават фермите. Със сигурност трябва да е имало съобщения за приближаване на глутници преди това.

— Да — обади се ненадейно Доналд Роял. — Трябва да е имало. Изглежда тъй, сякаш проклетите зверове изникват от нищото. — Той спря за миг и хвърли разтревожен поглед към Сузане дю Волф. — Каза, че из фермите са се развихрили виелици; как ще се отрази това на запасите ни от храна тук, в града?

Дю Волф сви рамене.

— Няма да ни повлияе толкова много. Бладхоук, това е повече по твоята част, нали?

— Ще има известен недостиг — призна Бладхоук спокойно. — Но няма за какво да се тревожим. Повече от запасите ни в тия дни идват от подземните хидропонии2. Няма опасност от глад. Поне не в близко време, във всеки случай.

— Не зная какво друго можем да предприемем сега — заяви Даркстрьом мрачно и стана от мястото си.

— Предлагам да отложим разискванията, докато изследователката не се завърне с по-прясна информация — побърза да се намеси и Стийл.

Доналд Роял сви рамене и се намести на стола си. Умората го налегна и погледът му престана да излъчва блясък. Стийл стана от мястото си, щом дю Волф и Бладхоук дръпнаха столовете си назад и е това събранието бързо приключи. Стийл се сбогува учтиво с останалите си колеги и се поколеба, щом забеляза, че Доналд Роял не е помръднал от мястото си. Другите не обърнаха внимание на този факт, но Стийл предположи, че нещо не е наред. Обикновено Роял бе образец на учтивостта. Той изчака другите да напуснат залата, придърпа стола си и седна право срещу стария председател.

— Доналд — рече тихо той. — Аз съм, Джиджиън.