Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Стийл погледна през масата към Доналд Роял, тежко отпуснат на председателското кресло и както винаги позадрямал. Невчесаната му и вече оредяла бяла коса падаше на дълги перушинести кичури, а по лицето му имаше повече бръчки, отколкото бяха улиците в Пристанището на мъглите. Някога той бе снажен, мускулест мъжага, ала въпреки все още огромната му фигура, с течение на времето мускулите му бавно бяха омекнали и сега не бе останало почти нищо от снажния на времето гигант. Никой не се съмняваше в правото му да оглавява Съвета: той си го бе заслужил с кръв и много саможертви. Миналите му дела като воин и като съветник го бяха превърнали в жива легенда. Ала сега мисълта му блуждаеше и тъй като дремеше по време на повечето събрания, Стийл май не беше единственият, който се питаше защо този мъж не се оттегли изящно, с достойнство, за да прекарва необезпокояван времето си в кротка дрямка край собствената си проклета камина.
Стийл рязко вдигна поглед, щом осъзна, че Даркстрьом най-после е спряла задъханата си реч, и побърза да се присъедини към учтивите ръкопляскания, докато тя се връщаше на мястото си. От опит знаеше, че ако не получи необходимите ръкопляскания, би могла да се изправи и да почне всичко отново. Случвало се бе не един път. Тя нямаше ясна представа за онова, което дърдореше, ала тъй като бе винаги твърдо на страната на техниката, той не се и съмняваше, че ще завърши с пледиране срещу собствената му позиция към нарушителите на обществения ред.
Дочу се леко проскърцване на дърво, щом Сузане дю Волф дръпна стола си и стана от мястото си. Стийл тихо въздъхна и се облегна назад. Дю Волф си служеше изкусно с езика, ала тъй като бе еспер, това означаваше, че ще отстоява есперската кауза. Стийл желаеше само да бъде малко по-откровена и не толкова многословна. Дю Волф бързо обходи с поглед присъстващите и отмахна една къдрица от дългата си кестенява коса зад лявото си ухо. Висока, с гъвкава и неспокойна елегантна фигура, тя бе около двадесетгодишна и зашеметяващо красива. Изглеждаше твърде млада и невинна, за да е част от Управителния съвет в Пристанището на мъглите, ала тъмните й и спокойни очи горяха със суровост и сила, а извънредно красивото й лице бе загрозено от стар белег от удар с камшик, аленеещ върху дясната й скула. Белегът придаваше на лицето й странен разкривен израз й придърпваше дясната част но устата й в постоянна горчива полуусмивка.
Империята не се доверяваше на есперите и ги държеше под строг и брутален контрол. Ето защо толкова много от тях загиваха в Света на мъглите.
— Рушителите — промълви Сузане тихо, като леко положи ръце върху масата и се наведе напред. — Никой не се съмнява в тяхната ценност като оръдия, но всички сме запознати с ограниченията им. Оръдието се нуждае от по-кратко време за презареждане, отколкото стотина пушки, но то все още притежава енергийни кристали и са му необходими минута или повече, за да се зареди между всеки изстрел. При цялото ми уважение към вас, съветник Даркстрьом, рушителите не могат да постигнат нещо повече от щитовете на есперите, а те дори са много по-ефикасни.
Тя се спря и вдигна лявата си длан. Леко смръщи вежди и изведнъж бликна бледосин пламък, който затрептя и се заувива лениво около ръката й, без да я наранява. Дю Волф бавно се усмихна и пламъкът заискри в несекващ ярък пурпурен огън, подскачащ като лумнал в светлина фонтан. Присъстващите съветници рязко се облегнаха назад в креслата си, отдръпвайки се боязливо от взривния блясък. Пламъкът угасна ненадейно, както се бе и появил, и нищо не подсказваше присъствието му допреди малко с изключение на неестествената топлина, която все още се разнасяше в заседателната зала. Сузане дю Волф бе пиро.
— Псионичният щит е защищавал Света на Мъглите от Империята в продължение на почти два века. Когато действат съвместно, есперите могат да предизвикат магическо заклинание над корабите и да изличат съзнанието на космическия им екипаж за по-кратко време, отколкото компютър би могъл да настрои оръдията си. А те не се нуждаят от почивка, за да се захранят отново. Рушителите действат много ефикасно, но един еспер е винаги далеч по-опасен, отколкото всяко измислено от човека оръжие.
Сузане дю Волф седна на мястото си и се озърна наоколо, за да види дали ще се вдигне гълчава на несъгласие.
— Може би си права — изрече Даркстрьом, — но в края на краищата есперите са само хора, а хората могат да направят и грешки. Разрушителното оръдие прави само онова, което огнестрелните компютри му заповядат, а технологията не се уморява или дразни и не допуска грешки под ничий натиск. Компютърът просто изпълнява своите задачи. Никой от нас не се съмнява, че псионичният щит е доказал качествата си на безценна защита; аз просто твърдя, че е дошло време да го подсилим, като го комбинираме с висока техническа система от първокласни оръжия. Ти никога не си наблюдавала какво може да направи едно разрушително оръдие на звезден кораб, съветник дю Волф. А аз съм бил свидетел на експлодиращите му заряди.