Завръщането на историята и краят на мечтите
- Автор: Кейган Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Цветкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на историята и краят на мечтите». Краткое содержание книги:
Но китайците и европейците живеят в различни столетия. Що се отнася до Тайван, Китай разсъждава по традиционен за XIX в. начин. Въпросът опира не само до материалния интерес. Тук става дума за национална гордост и чест, свързани тясно с въпроса за националния суверенитет. Китайците смятат, че този суверенитет им е бил отнет през XIX в., и сега искат да си го върнат. За да може в бъдеще нацията да върви напред гордо и със самочувствие, старите несправедливости и обиди трябва да бъдат поправени. Това не са тривиални проблеми. В исторически план държавите винаги са възприемали честта и гордостта като неща, за които си струва да се воюва, често дори за сметка на икономическите интереси, а спорните територии често са ставали причина за война.
Освен това започналото като желание от страна на Китай да възстанови честта и гордостта си се преплита с по-големия въпрос за регионалните и историческите амбиции. Отказът на Тайван да се присъедини към континента и упоритите му усилия да получи по-голямо международно признание и дори независимост е проблем не само защото възпрепятства обединението — това е и израз на порицание, на унизителен отказ от страна на едно несъмнено китайско население да признае централната позиция на Пекин в Азия. Щом Тайван не приема китайското лидерство в Източна Азия, как може да се очаква някой друг да го направи? Като отхвърлят обединението, тайванците се превръщат в съюзници на Америка, която упорито се стреми към регионална хегемония в Азия. Всъщност за Китай Тайван е въплъщение на идеологическата враждебност и стратегическото противопоставяне на Америка след Студената война. В китайско-американската конфронтация Тайван е „символ на бойно поле“.47
Понякога и американците се чувстват по същия начин. Когато през 1996 г. администрацията на Клинтън изпрати самолетоносачи в Тайванския проток, министърът на отбраната Уилям Пери заяви: „Пекин трябва да е наясно, а флотът на САЩ ще му напомни, че макар те да са голяма морска сила, то най-голямата, първостепенната морска сила в Западния Тихи океан са Съединените щати“.48
Ако днес Източна Азия прилича на Европа от края на XIX и началото на XX в., то Тайван е Сараево за китайско-американския конфликт. Сравнително дребен инцидент, провокативна декларация на тайванския президент или прието от парламента решение биха могли да разгневят китайците и да ги накарат, макар и неохотно, да изберат войната. Колкото и да се успокояваме, че всичко това ще се уталожи, докато Китай трупа богатство и увереност, историята показва, че набирайки увереност, Китай ще става не повече, а по-малко толерантен към препятствията, срещу които ще се изправя по пътя си. Самите китайци не си правят никакви илюзии по този въпрос. Те вярват, че голямото стратегическо съперничество само ще се „увеличи с нарастването на китайската мощ“.49
Япония: Връщане към нормалност
Китай и Съединените щати не са единствените актьори на азиатската сцена. Китай не е единствената велика азиатска сила с амбиции и претенции за по-голямо международно влияние и по-висок престиж. Тук са и Япония, и Индия. Другият голям разлом на новата геополитика преминава по дъгата от Североизточна Азия през Югоизточна Азия до Централна Азия, където интересите и амбициите на Китай, Япония, Индия, Русия и Съединените щати се застъпват и сблъскват.
Съсредоточавайки се върху възхода на Китай като велика сила, лесно можем да забравим, че Япония също е велика сила. Икономиката й все още е втора по големина в света — забележителен факт, като се имат предвид малобройното й население, малката й територия и липсата на природни ресурси. Същевременно военната й сила е втората най-модерна в света. Въпреки че Япония изразходва за отбрана малко над 1% от националното си богатство, това се равнява на около 40 милиарда долара на година — сума, която е сред първите три — четири държави с най-голям бюджет за отбрана в света. И макар Япония да не е ядрена сила и да не желае да става такава, в случай на криза може да създаде мощен ядрен потенциал много бързо.50
47
Nathan and Gilley, China’s New Rulers, p. 217.
48
Цитат в James Mann, About Face: A History of America’s Curious Relationship with China, from Nixon to Clinton, (New York, 2000), p. 337–38.
49
Chen, „China Perceives America,“ p. 290.
50
Thomas Berger, „Japan’s International Relations: The Political and Security Dimensions,“ in Samuel S. Kim, ed., The International Relations of Northeast Asia (Lanham, Md., 2004), p. 135.