Завръщането на историята и краят на мечтите
- Автор: Кейган Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Цветкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на историята и краят на мечтите». Краткое содержание книги:
Нищо не символизира стремежа към сила до такава степен, колкото непоколебимостта на Индия да стане всепризната и приета като държава, разполагаща с ядрено оръжие. Тук основна роля играе икономическият успех, тъй като когато индийските лидери вземат съдбоносното решение да проведат поредица от ядрени опити през 1998 г., икономическият растеж от изминалото десетилетие им вдъхва увереността, че светът не би наказал за дълго такава ценна част от глобалната икономика. Ядрените амбиции на Индия се основават на стратегическата загриженост за възможни конфликти с Пакистан и неговия закрилник Китай. Те обаче са и въпрос на чест, престиж и самоуважение. Може ли в днешно време една нация да се смята за велика сила, ако не членува в ядрения клуб? Попитайте Франция, Великобритания, Китай или Иран.
Така че в момента, както язвително отбелязва Сунил Килнани, „ние, индийците, сме се влюбили в идеята, че скоро ще станем постоянни участници във вечното соаре на великите сили, и затова трябва да се измием и да облечем вечерни костюми за новата си роля“. Но каква ще бъде ролята на Индия? — пита той.60 Подобно на Китай и Русия, Индия вижда геополитическите си интереси под формата на концентрични кръгове, които излъчват навън сила и влияние. По отношение на непосредствените си съседи Индия се опитва да установи надмощие, един вид щедра хегемония, упражнявайки неоспоримо влияние върху по-малките съседи като Непал, Шри Ланка и големите острови в Индийския океан, и същевременно не допускайки другите големи сили и основно Китай да установят отношения с тези малки държави в периферията й. По отношение на „по-широкото съседство“, което включва Индийския океан и крайбрежните му територии, Индия се опитва да запази благоприятен за нея баланс на силите и да попречи на другите, отново най-вече на Китай, да трупат ползи на неин гръб. Накрая, в света като цяло, Индия се опитва да играе ролята на поне „ключова за глобалния баланс на силите държава“.61 Както казва Мохан, „новата външна и икономическа политика на Индия предоставят реална възможност да се реализира визията на лорд Кързън, вицекрал на Индия в началото на XX в., за индийско лидерство в региона, простиращ се от Аден до Малака“.62
Като всички новоизгряващи и амбициозни сили Индия среща препятствия по пътя си, а най-голямото от тях според много индийци се нарича Китай. Когато през 1998 г. Индия извърши ядрените си опити, министър-председателят й се позова на заплахата от Китай — „ядрената сила на границата ни; държавата, която осъществи въоръжена агресия спрямо Индия през 1962 г.“ и която „материално помага на друг наш съсед“ — Пакистан — „да се превърне в скрита ядрена сила“.63 Индийският министър на отбраната откровено нарече Китай „заплаха номер едно за Индия“.64 Оттогава Индия се стреми да смекчи реториката си и да установи по-добри отношения с Китай, но стратегическото съперничество между двете големи сили продължава. Все още съществуват някои стари, неуредени спорове около границите, а подкрепата, която Китай оказва на Пакистан, обременява отношенията между двете големи държави. Но борбата между великите сили вече придобива и нови форми.
Индийските официални лица в сферата на отбраната се оплакват от „нарастващата морска експанзия на Китай в региона на Индийския океан“, както и от разширяващите се „военни и морски връзки със страни като Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка, Малдивите, Сейшелите, Мавриций и Мадагаскар“. Миналогодишното посещение на китайския премиер Ху Дзинтао на Сейшелските острови предизвика официалното порицание на външния министър на Индия, който заяви, че за Индия „залогът по отношение на сигурността и стабилността в тези води е много голям“.65 Индийските стратези си дават сметка, че на изток Китай финансира флота на Бирма, а на запад инвестира в строежа на пристанище близо до пакистанския бряг и до входа на Персийския залив. В същото време китайците виждат, че Индия работи усилено, за да развие тесни военни връзки със страните в Югоизточна Азия, които според Пекин попадат в неговата сфера на влияние. Китайските стратези предпазливо определят Индия като „сила, която се стреми да промени статуквото… дълбоко недоволна от днешното си международно положение“ и като държава с очевидни „амбиции на велика сила“.66 И двете страни смятат себе си за естествени лидери в съответната част на Азия, но сферите им все по-често се пресичат и припокриват, а нито една от тях не е склонна да отстъпи.67
60
Sunil Khilani, „The Mirror Asking,“ Outlook (New Delhi), August 21, 2006.
61
C. Raja Mohan, „India and the Balance of Power,“ Foreign Affairs 85, no. 4 (September/October 2005), p. 17–18.
62
Mohan. „India’s New Foreign Policy Strategy.“
63
Министър-председателят Атал Бихари Ваджпаи в писмо до президента Бил Клинтън, препечатано в Hindu, 14 май 1998 г.
64
„China Is Threat Number One,“ Times of India, May 4, 1998.
65
„China’s Anti-Satellite Test Worries India,“ Times of India, February 5, 2007.
66
Yong Deng, „Reputation and the Security Dilemma: China Reacts to the China Threat Theory,“ in Alistair Iain Johnston and Robert Ross, eds., New Directions in the Study of China Foreign Policy (Stanford, Calif., 2006), p. 196–97.
67
Вж. John W. Garver, Foreign Relations of the People’s Republic of China (Englewood Cliffs, N. J., 1993), p. 318–319; Mohan, „India and the Balance of Power,“ p. 30.