Левиатан

— Това е чудесно — замислено рече дипломатът. — Обаче бертийонажът не помага особено при изобличаването на конкретно п-престъпление, особено ако човекът преди това не е бил арестуван.

Гош разпери ръце:

— Е, това е проблем, за който науката няма решение. Докато съществуват престъпници, няма как да мине без нас, професионалните копои.

— Да сте ч-чували някога за отпечатъци от пръстите? — попита Фандорин и показа на комисаря тънката си, но доста здрава ръка с полирани нокти и пръстен с брилянт.

Гош изгледа със завист пръстена (най-малко годишната му заплата) и се подсмихна:

— Да не става дума за някакво циганско гледане на ръка?

— Ни най-малко. Още от д-древни времена се е знаело, че релефът на папилярните линии по пръстовите възглавнички е уникален за всеки човек. В Китай работниците, наричани кули, са подписвали наемния договор с отпечатък от палеца, намазан с туш.

— Е, ако всеки убиец беше така любезен специално да маже пръстите си с туш и да оставя отпечатък на местопрестъплението… — комисарят се разсмя добродушно.

Но дипломатът май не беше много склонен да се шегува.

— Господин корабен детектив, трябва да ви уведомя, че съвременната наука е установила с достоверност: пръстът оставя отпечатък при всяко съприкосновение с каквато и да е суха и твърда повърхност. Ако злодеят докосне дори и съвсем леко вратата или оръдието на убийството, или стъклото на прозореца, той оставя следа, чрез която може да бъде изобличен като престъпник.

На Гош му идеше да се пошегува, че във Франция има двайсет хиляди престъпници, които имат двеста хиляди пръста и че човек, ако много зяпа в лупата, може и да окьоравее, но се сепна. Спомни си счупената витрина в къщата на улица „Грьонел“. По изпотрошеното стъкло бяха останали многобройни отпечатъци от пръсти. Но никой не се сети да ги изкопира — и стъкларията замина на боклука.