Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Толкова съжалявам! — възкликна Хелън, навеждайки се над тях с тревожно изражение на лицето. — Но не можех да ви позволя да нападнете Ноел.
— Не се извинявай — изпъшка Лукас, като разтриваше гърдите си. Нямаше представа, че Хелън е толкова силна, но беше безкрайно щастлив, че е. Майка му имаше шокирано изражение, но и тя, и Клеър бяха добре. Това беше всичко, което имаше значение.
— Ъъъъхххъ — съгласи се Джейсън с Лукас. Клеър приклекна до него и започна да го потупва съчувствено, докато той се търкаляше, опитвайки се да си поеме отново въздух.
— Момчета, не ви очаквах у дома толкова скоро — заекна Ноел. — Той обикновено се обажда, когато знае, че сте на тренировка…
— Вината не е твоя, мамо — каза Лукас, като я прекъсна рязко. С усилие изправи Джейсън на крака. — Добре ли си, братле?
— Не — отвърна Джейсън искрено. Пое си въздух още няколко пъти и накрая се изправи напълно: това, което му причиняваше болка, вече не беше ударът в гърдите. — Мразя това.
Братовчедите се спогледаха измъчено. И двамата тъгуваха за Хектор и не можеха да понесат онова, което им причиняваха Фуриите. Джейсън внезапно се обърна и излезе през вратата, навън в дъжда.
— Джейсън, чакай — обади се Клеър, като побърза да го последва.
— Не мислех, че ще се върнете толкова рано — повтори Ноел, по-скоро на себе си, отколкото на някого друг, сякаш не можеше да се примири. Лукас отиде при майка си и я целуна по челото.
— Не се тревожи. Всичко ще бъде наред — каза й той задавено.
Трябваше да се махне оттам. Все още борейки се с бучката в гърлото си, той се качи горе да се преоблече. На половината път по коридора до стаята си и наполовина съблякъл дрехите си, той чу зад гърба си гласа на Хелън.
— Мислех си, че си добър лъжец — каза тя меко. — Но дори аз не се хванах, когато каза „всичко ще бъде наред“.
Лукас пусна подгизналата си тениска на пода и се обърна към Хелън, твърде изтощен, за да се съпротивлява. Притегли я към себе си и отпусна лице върху рамото й. Тя се притисна удобно към него, поемайки тежестта му, когато едрите му рамене се извиха над и около нея, и го задържа, докато той се успокои достатъчно, за да проговори.
— Една част от мен иска да отида да го намеря. Да го проследя — довери й той: не беше в състояние да каже това на никого, освен на Хелън. — Всяка нощ сънувам как се опитах да го убия с голи ръце на стъпалата на библиотеката. Виждам се как го удрям отново и отново, и се събуждам, мислейки, че може би този път наистина съм го убил. И се чувствам облекчен…
— Шшт шшт. — Хелън прокара ръка през мократа му коса, като я приглади и притисна врата, раменете му и схванатите мускули на гърба му, притискайки го по-плътно до себе си. — Аз ще поправя това — зарече се тя. — Кълна ти се, Лукас, ще намеря Фуриите и ще ги спра.
Лукас се отдръпна, за да я погледне, като клатеше глава.
— Не, не исках да те подлагам на по-голям натиск. За мен е убийствено, че цялата тежест пада върху теб.
— Знам.
Това беше. Без обвинения, без вайкане. Просто приемане. Лукас се взря в нея, прокарвайки пръсти по съвършеното й лице.
Обичаше очите й. Те вечно се променяха и Лукас обичаше да отбелязва и подрежда в ума си всичките им различни цветове. Когато Хелън се смееше, очите й бяха бледо кехлибарени, като мед, сипан в стъклен буркан на слънчев прозорец. Когато я целуваше, те потъмняваха, докато стигнеха наситения цвят на махагонова кожа, но с тънички червени и златисти нишки, стрелкащи се през него. Точно сега потъмняваха — подканвайки го да наведе устни към нейните.
— Лукас! — излая баща му. Хелън и Лукас отскочиха един от друг и когато се обърнаха, видяха Кастор най-горе на стълбите, с побеляло лице и вдървено тяло. — Облечи си риза и ела в кабинета ми. Хелън, прибирай се вкъщи.
— Татко, тя не е…
— Веднага! — изкрещя Кастор. Лукас не помнеше да е виждал баща си толкова разгневен.
Хелън побягна. Провря се покрай Кастор с наведена глава и излезе тичешком от къщата, преди Ноел да успее да попита какво се е случило.
— Седни.
— Аз бях виновен. Тя се тревожеше за мен — поде Лукас, заел предизвикателна поза.
— Не ме интересува — каза Кастор: очите му прогаряха тези на Лукас. — Не ме е грижа колко невинно е започнало. Свърши с това, че и двамата бяхте полуголи, ръцете ти бяха обвити около нея, и двамата бяхте само на няколко крачки от леглото ти.