Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Имал съм от кого да се науча — той отклони поглед и се престори, че следи сутрешния блок по телевизията.
— Добре тогава, не е необходимо да разговаряме. Имам работа, а вероятно ще се намери някой да ти донесе нещо за четене. Ще остана тук още ден-два — докато те поизправят на крака. После няма да ти се пречкам — той чу как тя се размърда на стола си, после се разнесе потракването на пръстите й по клавишите.
— От къде разбра? — попита Тони.
— Доколкото ми е известно, в досието ти все още фигурирам като най-близка роднина. Или не си се погрижил да впишеш друго име през изминалите двайсет години, или си все същият и нямаш близки приятели. Когато влязох тук, някаква особено съобразителна сестра ме разпозна. Поради което ще се наложи да кисна тук толкова дълго, колкото налага приличието.
— Нямах представа, че имаш нещо общо с Брадфийлд.
— Мислеше си, че тук си на сигурно място, така ли? Само че аз, за разлика от теб съм преуспял човек, Тони. Имам делови контакти в цялата страна. Бизнесът ми процъфтява.
Когато започнеше да се хвали, чертите й сякаш ставаха по-меки.
— Наистина не е необходимо да стоиш при мен — каза той. — Ще кажа, че съм настоял да не оставаш повече — той говореше бързо, думите му се прескачаха поради желанието да съкрати усилието, което полагаше, за да ги произнася.
— И как бих могла да съм сигурна, че ще кажеш за мен именно това, което трябва да бъде казано? Не, благодаря. Ще изпълня дълга си.
Тони впери поглед в стената. Запита се дали в английския език има по-потискащ израз.
Елинор Блесинг разбъркваше сметаната в кафето си с дървена бъркалка. „Старбъкс“ се намираше само на две минути от служебния вход на болница „Брадфийлд Крос“ и Елинор предполагаше, че краката на младите лекари, идващи тук, за да пропъдят съня с помощта на кофеина, трябва вече да са издълбали следи в уличната настилка. Тази сутрин обаче тя не се опитваше да се поддържа будна, а по-скоро да се изолира.
Между веждите й се бе образувала вертикална бръчица. Сивите й очи се взираха в пространството пред нея. Мислите се гонеха безразборно в главата й, докато тя се опитваше да реши как да постъпи. Достатъчно дълго работеше като старши ординатор под ръководството на Томас Денби, за да си състави категорично мнение за него. Той беше вероятно най-добрият диагностик, с когото бе работила, а се държеше уверено и солидно и в клинична обстановка. За разлика от повечето консултанти, познати на Елинор, той не се опитваше да си повиши самочувствието, тормозейки младите лекари и студентите, напротив, окуражаваше ги да се намесват активно по време на визитациите. Когато студентите му отговаряха правилно, той бе видимо удовлетворен, ако се объркаха, не криеше разочарованието си. Именно това негово разочарование даваше далеч по-сериозен стимул на студентите да учат в сравнение със сарказма и униженията, на които ги подлагаха много от колегите му.
Само че, също като добрите юристи, Денби обикновено задаваше въпроси, чиито отговори му бяха добре известни. Дали щеше да бъде също толкова щедър в похвалите си, ако се окажеше, че негов подчинен е в състояние да реши проблем, който е озадачил самия него? Дали би бил благодарен, ако някой смутеше гладкото протичане на визитацията с предположение, което не му е минавало през ум — особено ако се окажеше, че предположението е правилно?
Можеше да се предположи, че Денби ще бъде доволен, независимо от това чие бе предложението. Диагнозата бе първата стъпка от пътя, който трябваше да бъде изминат, за да се помогне на болния — освен в случаите, когато тя бе отчайваща. Нелечимо, необратимо, безнадеждно. Никой не искаше да поставя такива диагнози.
Особено ако пациентът бе Роби Бишоп.
Карол си казваше, че има нещо потискащо в това да можеш да се ориентираш толкова добре в една болница. По един или друг повод, свързан с работата й, тя бе посещавала всички отделения на „Брадфийлд Крос“. Единствената добра страна на тази нейна опитност бе, че знаеше към кой от задръстените паркинги има смисъл да се насочи.
Дежурната сестра в мъжкото отделение на хирургията я позна. Пътищата им се бяха пресекли по време на операцията и лечението на един изнасилвач, чиято жертва по някакво чудо бе успяла да се добере до ножа му и да го обърне срещу него. И двете бяха наблюдавали страданията му с известно злорадство.