Ангел на мрака

3.

В център „Паркър“ в Ел Ей от средата на петдесетте години се помещаваше офисът на третото по големина полицейско управление в Съединените щати. Прочула се с телевизионния сериал „Мрежата“ през шейсетте, простата незабележителна сграда от бетон и стъкло бе модернизирана през 1996-а. Сега в нея можеше да се види най-скъпата технология в страната, всичко — от скенери за разпознаване на зеницата до камери с топлинни образи. Детективският отдел бе особено добре оборудван със специални стаи с редици компютри и складове с приспособления за наблюдение.

За съжаление детектив Дани Макгуайър имаше твърде нисък ранг и разследването му не се смяташе достойно за някоя от тези стаи. Вместо това шестчленният му екип бе натъпкан като сардини в дупка без прозорци в мазето, където нямаше нищо, освен бяла дъска и няколко евтини флумастера.

Застанал пред дъската с флумастер в ръка, Дани надраска няколко ключови думи.

Бижута. Миниатюри. Застраховка. Аларма. История/врагове.

— Какво ново ще ми съобщите? — попита той.

Детектив Хенинг заговори първи.

— Говорих с петима бижутери, включително двамата в корейския квартал, за които ме посъветва. Всички казаха едно и също. Бижутата на семейство Джейкс сигурно са били претопени, а камъните — поставени в други пръстени или продадени самостоятелно. Шансовете да открием цяла огърлица или обици са нулеви. Освен ако работата не е била свършена от случаен наркоман, който не знае нищо.

— А не е било така.

— Да, не е било така — съгласи се Хенинг.

Бяха убедени в едно: който и да бе проникнал в къщата на Джейкс, бе професионалист, запознат със сложната алармена система и способен да я обезвреди. В добавка бе успял да подчини две жертви, да изнасили едната и убие другата. При това адски тихо и за невероятно кратко време. Анджела Джейкс беше сигурна, че никога преди не е виждала нападателя. Бил маскиран, но пък не познала гласа му, нито начина, по който се движел. Въпреки това детектив Дани Макгуайър беше убеден, че мъжът, когото търсеха, е имал вътрешна информация за семейство Джейкс. Това не бе случаен обир.

— Картините са малко по-обещаващи — добави детектив Хенинг.

Дани повдигна вежди обнадеждено.

— Така ли?

— Джейкс е бил търговец на произведения на изкуството, затова къщата е била претъпкана с ценни картини, повечето модерни.

— Уха — възкликна саркастично едно от другите ченгета. — Не знам откъде ти идват тези страхотни идеи, Хенинг. Направо си златна мина, човече.

Всички се засмяха. Статутът на Хенинг като любимец на Макгуайър бе обект на вечни шеги.