Американски психар [calibre 1.30.0]

– Как то заповяда дамата.

– Благодаря – отговаря тя с глас, в който сякаш долавям леко разочарование.

Тимъти се изправя.

– Ще вечеряме ли заедно? Какво ще кажеш за утре?

– Трябва да питам приятеля си – отбелязва тя и ми се усмихва   от огледалото.

– Облечи си онази сексапилна черна рокля от "Ан Клайн", чу ли? – шепне той в ухото на Ивлин, подпрял

ръце на раменете ѝ. – Бейтмън не е поканен.

Разсмивам се незлобиво и ставам от леглото, за да го изпратя.

– Ей, чакай бе! Забравих си еспресото!

Ивлин се залива от смях и плясва с ръце, доволна от това, че на Тимъти не му се тръгва.

– Хайде, приятелю – избутвам го грубичко през вратата.–  Раздаваме пижамите.

Той обаче успява да ѝ изпрати въздушна целувка, преди да го отмъкна извън спалнята. Не обелва дума, докато го изпращам до външната врата.

После си наливам бренди и отпивам от голямата италианска чаша на квадрати. Когато се връщам в спалнята, заварвам Ивлин в леглото да гледа по телевизията програмата "Хоумшопинг Клъб". Изтягам се до нея и разхлабвам възела на вратовръзката "Армани". Накрая я питам, без да я поглеждам:

– Защо не се хванеш с Прайс?

– За бога, Патрик – отвръща тя. – Откъде накъде Прайс? Хм, Прайс?

Казва го така, сякаш вече е спала с него.

– Той е богат.

– Всеки е богат.

Опитва се да се съсредоточи върху телевизионния екран.

– И лови окото.

– Всеки лови окото, Патрик.

– Има страхотно тяло.

– Всеки има страхотно тяло днес.

Оставям чашата на нощното шкафче и се претъркулвам върху нея. Целувам и лижа врата ѝ, а тя зяпа безучастно големия екран на "Панасоник"-а и само намалява звука с дистанционното. Запретвам нагоре ризата си "Армани" и поставям ръката ѝ върху тялото си, за да усети колко железни са стомашните ми мускули, даже ги раздвижвам, зарадван от светлината в стаята, която ще ѝ покаже бронзовия тен и стегнатата ми диафрагма.

– Знаеш ли – казва тя отчетливо, – Сташ е серопозитивен. И... – Нещо на екрана привлича вниманието ѝ, тя усилва за малко звука, после пак го намалява. – И... мисля, че тази вечер ще спи с Вандън.

– Хубаво – отвръщам и захапвам леко кожата на врата ѝ, а ръката ми лежи върху твърдата ѝ студена гърда.

– Голяма напаст си.

Леко възбудена, тя шари с ръце по широките ми здрави рамене.

– Не е  вярно – въздъхвам. – Аз съм просто твоят годеник.

Петнайсетина минути се опитвам да правя секс с нея, накрая се отказвам.

– Нищо, друг път ще си в по-добра форма – утешава ме тя.

Пресягам се за чашата с бренди. Допивам я. Ивлин е пристрастена към антидепресанта парнат. Лежа до нея и гледам  "Хоумшопинг Клъб" с изключен звук – появяват се стъклени кукли, бродирани възглавници, лампа с формата на футболна топка. Ивлин започва да се унася.

– Използваш ли миноксидил? – пита ме тя след известно време.

– Не – отвръщам. – За какво ми е?

– Отпред косата ти май оредява – промърморва тя.