![Смрък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/1/smrk-bg-download.jpg)
Смрък [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #39
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В
- ISBN: 978-954-422-104-1
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Смрък [bg]». Краткое содержание книги:
„Спомене ли се шеговито фентъзи, Тери Пратчет е първото име, което идва наум… но зад фентъзито той разглежда много реални съвременни въпроси… за живота, вселената и всичко останало. Таймс
„Забавен като Удхаус и остроумен като Уо. Индипендънт
„Сатирично, автентично, фантастично и неустоимо. Дейл мейл
„Тайната на хумористичното фентъзи на Тери Пратчет не е толкова в своеобразието на фантазията, колкото в надеждността на хумора… чист триумфален разкош.Гардиън
Различи нещо, което приличаше на отпечатък от слонски крак, и в състоянието си на приятна безтегловност се зачуди вяло какво ли прави някакъв слон на крайбрежието и дали въпросният слон би си направил труда да прекрачи поредната купчина плавеи. Тази мисъл изкристализира тъкмо когато дърпането на носа му спря и пропукващ глас кресна:
— Рипай горе, гусин Ваймс, щот Джъмбо пристига!
Ваймс се набра като за световен шампионат и скочи на крака, ръсейки плавеи и ракообразни в момента, в който един крак колкото кофа за смет се стовари там, където преди беше главата му.
— Уррааа, гусин Ваймс не ваденка!
Ваймс погледна надолу и на около сантиметър от исполинския нокът на слона, впрочем спрял с донякъде смутено изражение, видя фигурката на Смръдльо, която възбудено подскачаше нагоре-надолу на върха на хобота му. И други бяха забелязали Ваймс и тичаха към него. Той с нерадостно облекчение забеляза отличителните шлемове на градската стража на Куирм, която открай време смяташе за твърде припряна и милитаристична за присъщото полицейско здравомислие, но сега възприе като искрящи проблясъци на здрав разум.
Един страж с капитански шлем извика:
— Командире? Добре ли сте? Всички ви смятаха за загубен!
Ваймс се опита да обърше калта и пясъка от съдрания си жакет и успя да каже:
— Е, момчетата в Анкх-Морпорк ми подариха кофичка и лопатка за отпуска, та си рекох, че трябва да ги пробвам. Оставете ме мен, какво става с „Пути"? Какво става с народа!
— Всички са добре, сър, доколкото можем да преценим. Малко понатъртени и ожулени, разбира се. Било е изумително, сър! Мъжете, дето се грижат за слоновете в Куирмския зоопарк, са го видели с очите си! Тая заран закарали животните до брега да се изкъпят и позабавляват, преди да дойдат тълпите, и единият видял „Пути" да прелита точно над дока на гребена на вълната и после плавно да акостира на плажа. Надзърнах вътре, сър, и бих казал, че си иска около месец в корабостроителницата, да не говорим, че гребните колела са разбити на трески, но с години ще се говори за тоя случай по реката!
Някакъв засрамен пазач от зоопарка вече дърпаше питомника си по-далеч от Ваймс, разкривайки гледка към плаж, покрит с мокри парчетии и както Ваймс с радостна изненада установи, доста голям брой кокошки, делово риещи пясъка за червеи. Една от тях, без изобщо да забелязва Ваймс, порови малко сред някакви водорасли, приклекна с леко кривогледо изражение, изгърголи веднъж-дваж и после се изправи с явно облекчен вид. Стана ясно, че зад себе си в пясъка беше оставила яйце. Поне се предполагаше да е яйце. Беше квадратно. Той го вдигна и като изгледа кокошките в полусъзнателното си състояние, отбеляза:
— Е, това на мен определено ми се вижда комплицирано.
По-надолу двата вола стояха почти до шия в прибоя и може би се дължеше единствено на въображението на Ваймс, но му се стори, че водата около тях дими.
Ето че още хора затърчаха към него, а кокошките затърчаха встрани. Сред навалицата бяха дори Десет Галона и госпожа О'Стър с нейната дъщеричка, които изглеждаха прогизнали въпреки одеялата, с които бяха загърнати, но най-важното — не изглеждаха умрели. Ваймс, който от твърде дълго време стоеше със затаен дъх, си отдъхна. А когато Десет Галона го шляпна по гърба, а госпожа О’Стър го целуна, съвсем остана без дъх.
— Как е Гастрит? — смънка той. — И къде е Небивал?
Госпожа О’Стър се усмихна.
— Добре са, господин Ваймс, доколкото може да се каже. Поразбити са, но си отспиват. Никакви дълготрайни проблеми според лекаря. Сигурна съм, че ще се оправят, благодарение на вас!
Тя се поотдръпна, когато някакъв куирмски полицай подаде на Ваймс чаша кафе. В нея хрущеше пясък, но никога не беше пил по-вкусно пясъчно кафе.
— Може да се каже, че всичко се нареди чудесно, сър. Дори се погрижихме онези проклети гоблини да не изпуснат превоза си!
В цялата история на кафепроизводството никога не беше изплювана толкова голяма глътка и по толкова много народ. Ваймс се втренчи отвъд прибоя, където в далечината един кораб напускаше пристанището с пълна скорост.
— Докарайте ми и.д. капитан Треска веднага! — изхъхри той.
И.д. капитан Треска пристигна на бегом след шест минути и Ваймс не можа да не забележи, че по крайчеца на устата му още имаше малко закуска.
— Отношенията ни с комендант Фурни са топли в момента, нали? — запита Ваймс.