Вторият периметър [bg]

Единственият щастлив човек на масата беше Махоуни. Беше адски доволен от факта, че сам се е измъкнал от похитителите си, отнемайки оръжието от ръцете на млад здравеняк, който беше на една четвърт от годините му. Изобщо не се тревожеше, че бандитите бяха успели да се измъкнат. Още повече че пресата описа геройството му по начин, който многократно надхвърляше ефекта на най-скъпо платените реклами. Предния ден му беше позвънил Летерман с покана да гостува в популярното му шоу и той сериозно се замисли. Харесваше Дейв въпреки славата му на скандалджия.

— О, щях да забравя — обърна се той към Ема, след като изсипа върху яйцата си внушително количество лютив сос. — Специалисти от флота прегледаха материалите, копирани от Кармоди. Казал ти е истината: той действително е подменил някои цифри и е отстранил важните неща. Експертите са на мнение, че ако китайците бяха получили тези материали, програмата на техния военнопромишлен комплекс със сигурност би се върнала десет години назад.

Ема разсеяно кимна, продължавайки да мисли за съдбата на Ли Мей.

— Има ли нещо друго? — попита след известно време тя.

— Май това беше всичко — отвърна Махоуни. — Реших, че ще искаш да чуеш какво е свършил Кармоди…

Ема отвори уста с намерението му изнесе поредната лекция, после я затвори и извърна глава. Демарко остана с впечатлението, че яркосините й очи са навлажнени. Никога не я беше виждал да плаче и не вярваше, че това ще се случи точно сега.

— В такъв случай ще тръгвам — обяви Ема, стана и напусна заведението.

— Ще й мине — обади се Махоуни, проследявайки я с очи. Грубият му глас прозвуча изненадващо нежно.

— Едва ли — поклати глава Демарко.

Преди време Ема бе изразила мнение, че всяка власт оправдава действията си с националната сигурност. Но изпълнението на тази благородна задача неизбежно е свързано с безкраен низ лични трагедии: мъртвороденото дете на Ли Мей, смъртта на младия агент на ФБР на онази уличка във Ванкувър, убийството на бившата олимпийска състезателка Карла, опитала се да защити Ема. Хората продължават да страдат и умират, защото управниците не проявяват достатъчно разум и хуманност, за да променят системата. Демарко беше убеден, че при следващата среща приятелката му отново ще бъде предишната Ема — твърда и цинична, но дълбоко в себе си никога няма да си прости за ролята, която беше изиграла в превръщането на Ли Мей в чудовище.

Махоуни не можеше да знае какви мисли минават през главата на младия мъж насреща му, но прекрасно знаеше как да насочи вниманието към други, по-приятни неща.