Вторият периметър [bg]

— Значи мислиш, че около тоя Кармоди е замесено дете, така ли? — извърна се председателят към Ема.

— Да — кимна тя. — За пръв път си го помислих, когато открихме онази кутия за обувки в мазето му, а вчера направих това, което би трябвало да направя няколко седмици по-рано — влязох във връзка с негови познати от времето, когато е бил на работа в Хонконг. От тях научих, че е бил изключително необщителен човек, но е имал връзка с местна жена. Единият спомена, че имал син, но не беше сигурен…

Човек като Филип Кармоди трудно би станал предател за пари. Според теорията на Ема китайското разузнаване е използвало съпругата и детето му, за да го принуди да се включи в шпионската операция в Бремертън. Той е действал перфектно, предлагайки на Ли Мей точно толкова информация, колкото е била необходима за сигурността на семейството му, без да нанася големи щети на Американския военноморски флот. Именно по тази причина е пленил Ли Мей, вместо да я убие, както са настоявали господарите му. Искал е да я използва за разменна монета, заплашвайки, че ако не я разменят срещу семейството му, ще я предаде на американските власти. Разбира се, китайците не са имали интерес да се вдига шум около излязъл от контрол агент, но основното им притеснение е било свързано с факта, че поставен под натиск, този агент може би ще разкрие неща, които те не искат да бъдат разкривани. И са преценили, че един човек и малкото му семейство са добра цена за потулването на всичко.

— В момента вероятно води преговори за размяната на семейството си срещу Ли Мей — заключи Ема. — След което ще изчезне.

— А какво ще направят с нея китайците? — попита Махоуни, после, изпреварвайки отговора на жената срещу себе си, ядосано огледа масата и изръмжа: — Къде са скрили шибаното табаско, да ги вземат мътните?

— Ще я убият — спокойно отвърна Ема, докато председателят се опитваше да привлече вниманието на сервитьорката.

— За което бих ги поздравил — сви рамене Махоуни. — Тази кучка изтрепа сума народ, за да се добере до теб.

— Май не ме разбра — погледна го в очите Ема. — Ако навремето ЦРУ не се беше издънило при залавянето на младата двойка на Хаваите, нейният любим нямаше да умре. Не беше нужно да умира. А тази жена е боец. Ако се бяхме отнесли нормално с нея, ако не бяхме я изтезавали, тя нямаше да изгуби детето си. Най-много ме тревожи начинът, по който изгуби детето си. Ние непрекъснато говорим за човешки права, но действаме като варвари. Така постъпи ЦРУ преди двайсет години, така действаме и днес — например в Абу Граиб и Гуантанамо. Искам да кажа, че най-после трябва да се научим да се държим по-добре от врага, господин председател!