Древни брегове [bg]

Беше два пъти развеждан. Животът му бе минал на път и без дневен режим, което се бе оказало прекалено много и за двете му бивши съпруги. Имаше двама сина, които (не без известно основание) обвиняваха Хоръс за брачните му неудачи и чиито отношения с баща им бяха доста хладни. Хоръс не бе намерил заместител за липсващото му семейство и поради тази причина работеше до изнемога. Началникът му, Карл Росини, обичаше да подмята, че дори Хоръс има нужда от жена в този живот. Хоръс знаеше, че е така.

Междувременно той далеч не бе аскет и се възползваше от повечето открили му се възможности. С годините това се случваше все по-рядко и по-рядко — резултат не само от застаряването, но и от стесняването на вкуса му. И все пак не беше станал напълно безразличен към плътските наслади, доказателство за което бе сегашната му връзка с Емили Пасенджър — пищна млада жена, — с която се бе запознал на благотворителен прием в полза на библиотеката в Пайнвил. Двамата бяха излезли на вечеря няколко пъти, бяха отишли на няколко мюзикъла и бяха започнали да тичат за здраве заедно. Той обаче бе забелязал известна неохота от нейна страна да развие връзката им в нещо повече и бе отдал това на досегашния си начин на живот. Според него Емили просто не искаше да се превърне в третата жертва.

Това подозрение бе накарало Хоръс да покаже, че е помъдрял и е достатъчно опитомен за домашен уют. Първата стъпка бе да я покани на вечеря у дома си и когато тя изненадващо лесно се съгласи, той ентусиазирано се захвана с приготовленията. Купи два големи котлета и бутилка скъпо шампанско, инвестира в ненужната му до този момент газена лампа, която трябваше да допринесе за създаването на по-интимна атмосфера, и прекара деня в общо почистване. Но само двайсет минути след като бе отворил шампанското, телефонът му иззвъня.