Древни брегове [bg]

Пресконференциите на хребета Джонсън се провеждаха веднъж дневно в един часа по обед. Репортери на главните информационни агенции, облечени в скафандри, вече бяха посетили галактическия терминал, разположен на космическата платформа. Всъщност никой не знаеше със сигурност къде точно се намира капсулата, защото кабината се оказа без изход. Но ако тя действително се рееше някъде из космоса, това означаваше, че изкуствената гравитация е нещо физически постижимо. Така че в ход бе подготовката на сериозна научна експедиция.

Днес обаче никой не се интересуваше от нищо друго, освен от Посетителя.

В компанията на Адам Скай, Ейприл започна да чете кратко изявление, в което се признаваше ненулевата вероятност някой все пак да е преминал през вратата.

— Ние не смятаме, че това наистина се е случило — каза тя. — Сигурни сме, че единственото извънредно събитие е кратковременна неизправност. Неизправност, отворила канал между хребета Джонсън и някой от световете с терминали на тях.

— Лабиринта? — попита Питър Арнет от CNN.

— Да — потвърди тя.

— Ейприл — настоя за повече подробности той, — кога ще отворите този свят за нас? Лабиринта имам предвид.

— Когато се уверим, че не е населен, Питър. — (Грешна дума, трябваше да каже „зает“ — това щеше да прозвучи не толкова многозначително.) — Но аз пак ще повторя, че досега сме прекарали там общо не повече от два часа. Засега не сме видели признаци на живот. И съвсем определено не сме били атакувани или заплашвани от никого там. След като се върнахме, системата се активира самостоятелно. Никой не се появи и няма никакви свидетелства в полза на твърдението, че става дума за нещо по-различно от неизправност. Надявам се това да сложи край на слуховете.

— И нищо не видяхте, така ли? — попита „Ла Паризиен“.

— Точно така.

— Но как иначе би могло да бъде, ако това същество е невидимо? — зададе основателен въпрос лондонският „Таймс“.

— А вие какво очаквате от мен да отговоря на подобен въпрос? — контрира го Ейприл. — Не сме видели нищо. Какъв по-силен израз бих могла да използвам? Но, разбира се, ако „Таймс“ иска да се занимава с предположения, тогава моля, действайте.

— Как ще коментирате изявленията на Дийкин? — поинтересува се кореспондентът на „Правда“. — Защото Дийкин се кълне, че нещо се е пренесло тук.

Ейприл си позволи изражение на загриженост:

— Ще трябва да попитате господин Дийкин за това.

Репортерите, подобно на всички останали, обичат интригуващата история. Ейприл добре разбираше, че те сега се разкъсват между естествено вродения си скептицизъм и трудноизразимата надежда, че в този слух все пак има зрънце истина. За всички бе пределно ясно, че точно слухове като този продават вестниците. И вдигат тиражите им до небето.