Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Древни брегове [bg]
Древни брегове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Древни брегове [bg]

Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:

В една нива в Северна Дакота е намерено нещо странно, стърчащо изпод буца черна пръст.
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 157
Перейти на страницу:

Погледът в очите на Фльори помръкна.

— Много от нас симпатизират на вашата позиция. Имате повече приятели, отколкото предполагате.

— Сред които никой не е готов открито да се застъпи.

Фльори с труд намери думи:

— Председателю, сам президентът се смята за ваш приятел. Но той е принуден от обстоятелствата да реагира по някакъв начин — такъв е дългът му пред нацията.

— Съжалявам — въздъхна Уокър и стана, за да покаже, че разговорът е приключил. — Наистина много съжалявам.

— Председателю, чуйте ме — в гласа на Фльори се бе промъкнала нотка на отчаяние. — Нищо не можете да направите. Вече е издадено съдебно постановление. И до един час то ще бъде представено на хората ви.

— На племенния съвет?

— Не, на вашите представители на хребета Джонсън.

— Адам няма да го приеме.

— Точно по тази причина съм тук. Длъжен съм да обясня какво ще се случи. И да помоля за личното ви съдействие. Ще ви компенсираме щедро.

— И какво ще ми предложите като бъдеще на моя народ? Стойте настрана от хребета Джонсън, господин Фльори. Той принадлежи на сиу. И ние няма да се предадем.

Макс вдигна слушалката. Беше Ласкър.

— Макс — каза му той, — има нещо, което държа да знаеш.

— Продал си яхтата — досети се Макс.

— Да. Виж, предложиха ми много пари. Много повече, отколкото изобщо някога са ми трябвали.

— Няма нищо, Том.

— Не знам дали постъпката ми няма по някакъв начин да се отрази на ситуацията горе, при вас. Страхувах се, че…

— Къде е яхтата сега?

— Товарят я отвън на ремарке.

— Уелс?

— Не, правителството. Момчетата казаха, че били от Министерството на финансите.

Помощник-щатски шериф Елизабет Силвера връчи на Адам Скай съдебното постановление. Беше малко под петдесетте — висока, дългокрака, безстрастна. Черната й коса бе прошарена тук-там с бели косми.

Придружаваше я началникът на полицията Даутабъл.

Стаичката на Адам в модула за охраната бе малка, тясна и задръстена с какво ли не. Стените, които довчера бяха голи, с изключение на окачения върху една от тях боен племенен барабан и снимката на жена му, сега бяха накичени с оръжие. Лъкове, антични пушки, собствения служебен револвер на Адам — всичко, до което бе успял да се добере, сега бе изложено на показ.

Силвера извади сгънатия документ от джоба си.

— Господин Скай — каза тя, — връчвам ви постановление на федерален съд, по силата на което това място, Ротондата и всичко, намиращо се в нея, с изключение на личните ви вещи, се предава в собственост на федералното правителство. Подобен акт стана наложителен — продължи тя, — тъй като бе преценено, че районът представлява обществена опасност. — И понеже шефът на охраната с нищо не показа, че смята да вземе постановлението, тя го остави на масата. — До полунощ трябва да се подчините. — Тонът й се промени, сякаш му даваше дружески съвет: — Колкото по-бързо освободите площадката, господин Скай, толкова по-добре ще бъде за всички замесени.

— Няма да се изнесем оттук — осведоми я Адам студено. Тя го погледна в упор:

— Нямате такава възможност. Не можете да се противопоставите на съдебно постановление.

— Това е наша собственост. И ако дойдете да ни я отнемете, направете го въоръжени.

Погледът на Силвера стана леден.

— Съжалявам — каза тя. — Както и да е, разполагате с времето до полунощ. — Жената се обърна, отиде до вратата и поспря. — При тези обстоятелства съм длъжна да ви предупредя, че отказът да се подчините на съдебно постановление е углавно престъпление. Отнета ми е всякаква свобода да действам по усмотрение, господин Скай. Не ми е оставен избор, освен да наложа изпълнението на постановлението. С всички необходими средства.

Уокър бе очаквал позвъняването на Адам. Когато той му се обади, председателят изслуша разказа на шефа на охраната на обекта. Но на искането за указания се поколеба.

— Адам — попита накрая той, — докъде си готов да стигнеш?

— Не искам да се подчинявам.

— Готов ли си да отбраняваш хребета?

— Да, но бих предпочел да не го правя. Все пак не мисля, че имаме избор.

— И въпреки това… — започна председателят, — … изглежда съпротивата няма да ни донесе победа.

— Какво предлагаш в такъв случай? Отново да се предадем?

1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 157
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)