Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— За какво мислиш?
— Извинявай. В момента искам да съм сам.
— За да се отдадеш на мрачното си настроение?
— За да мисля.
— За теб това е едно и също. Защо продължаваш да се обвиняваш? Ако не беше ти, всички щяхме да сме мъртви в самолета от Кемп Декейд. Аз разговарях с Ото Шрьодер, затова ако има някой виновен, това съм аз.
— Не. Гюнтер Рат.
Мърсър бе попаднал в капана й. Аника се усмихна. В гарвановочерните й коси се отрази калейдоскоп от цветове от Северното сияние.
— Виждаш ли? Знаеш истината, но се измъчваш, сякаш за всичко си виновен ти. Това е глупаво.
— За мен е неизбежно.
— Защото го допускаш.
Тя се поколеба, сякаш искаше да каже още нещо, но не знаеше как. Когато най-после заговори, гласът й потрепери.
— Докато бяхме във фиорда, трябваше да стоя долу и да се грижа за Ервин. Аз съм лекар и съм отговорна за пациента си, но се качих на мостика. Реших, че трябва да ти помогна. Сега съзнавам, че всъщност исках да грабна шмайзера от ръцете на Хилда и да застрелям мъжете на „Ньорд“. Обучена съм да облекчавам страданията на хората, но тогава изпитах желание да ги убия, защото са участници в зловещия заговор, погубил толкова хора в пещерата преди шейсет години. Никога досега не съм искала да убивам.
— Желанието да направиш нещо не е престъпление. Аз искам да излъжа данъчната служба, но това не означава, че съм го извършил и съм престъпник.
— Да, но ти не си давал клетва да си плащаш данъците, а аз съм се заклела да лекувам хората. Мястото ми беше при Ервин, а не да се отдавам на желанието за мъст. — Тя замълча. — Ти… си убивал хора, нали?
— Да. Последните бяха двамата в дирижабъла.
— Как го приемаш?
„Не мога да си го простя. Оправдавам се, като си казвам, че те щяха да ме убият, ако не бях действал пръв. А после заравям вината колкото е възможно по-дълбоко в съзнанието си и се моля някой ден кошмарите ми да престанат.“ Но Мърсър не й каза всичко това, защото се страхуваше, че ако изрече истината, ще разруши барикадата, която бе изградил около чувствата си.
— Както и ти го приемаш, когато изпуснеш някой пациент в травматологичното отделение. Съсредоточаваш се върху онези, на които си помогнала.
Аника се вгледа в очите му и разбра, че лъже. Тя не каза нищо, защото любителят на високи скорости, починал в интензивното отделение преди заминаването й за Гренландия, беше петдесет и седмият пациент, когото бе изпуснала, а нямаше представа колко е спасила.
— Не трябваше да питам. Съжалявам. Как е кракът ти?
— Боли ме малко, но шевовете, които ти направи, са чудесни. Трябва да те взема за личен лекар.
— След инцидентите с хеликоптера и ДС-3 никога повече няма да се кача на самолет. Не очаквай, че ще дойда в Щатите на повикване.
— Тогава ще се наранявам само в Европа — усмихна се Мърсър.
Те разговаряха спокойно още два часа, наслаждавайки се на звука на гласовете си. Студът най-после принуди Аника да слезе в подводницата. Тя спря на люка, защото не се сдържа да се върне на темата, която бяха изоставили.
— Ако някога изпиташ желание да споделиш кошмарите си, винаги съм на твое разположение.
Спусна се долу, преди Мърсър да успее да отговори. След минута се появи Айра и видя, че Мърсър се усмихва.
— На какво се смееш?
— На себе си. Научих, че съм по-прозрачен, отколкото мислех. Как я караш там вътре?
— Главата ми ще се пръсне от изпаренията, но се държа. Трябва да сме на час път от „Императрицата“. Двигателят май ще успее да ни закара дотам. Напълних акумулаторите достатъчно, така че ще имаме електричество да маневрираме дори ако моторът спре.
— Свършил си страхотна работа.
— Мислиш ли, че ще намерим кораба?
— Той ще бъде ярко осветен като за карнавал, пък и времето е ясно. Разбира се, че ще я забележим. — Мърсър се приближи до люка. — Ще пратя някой друг да застане на пост. Аз премръзнах.
Марти зае мястото му на купола, а Мърсър прекара няколко минути в машинното отделение, за да се стопли край големия дизелов двигател. Когато се върна в контролното помещение, левият мотор изскърца пронизително и спря да работи. В подводницата настъпи неестествена тишина.