Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Силната водна струя създаде възглавница между кораба и подводницата. U-1062 намали скоростта заради тежестта на пълните си цистерни и шейсетсантиметровото пространство между двата плавателни съда се разшири.
Леденостудена вода заля палубата.
— Да отидем на кърмата! — Мърсър побутна Аника и Хилда, сетне помогна на Ервин и побягна, разплисквай-ки водата, която стигаше до глезените му.
Водата ставаше все по-дълбока. До пристана оставаха двайсет фута. Забавена от течението, подводницата продължи да се отдалечава от високата страна на „Императрица на моретата“. Мърсър направи още две крачки и прескочи еднометровото пространство.
— Хайде.
Разполагаха с пет секунди, докато U-1062 се движеше успоредно на кораба. Ервин щеше да падне във водата, ако Мърсър не го бе хванал за ръката. Пул извика и се стовари на плексигласовия перваз. Аника прескочи бездната с грациозността на газела. Марти и Айра я последваха.
— Хилда, ще успееш — извика Аника.
Водата стигаше до бедрата на готвачката. Хилда се засили като атакуващ хипопотам, но не можа да прескочи увеличаващото се празно пространство.
Мърсър забеляза спасителен пояс, окачен наблизо. Той уви края на въжето около кръста си и го хвърли на обезумялата жена точно когато Хилда падна от потъващата подводница. Мърсър не разбра дали тя е успяла да хване пояса, но повлеченото от кораба тяло на готвачката дръпна въжето и щеше да събори и него в морето, ако не бе подпрял краката си на перилата. Тежестта от другата страна на въжето беше двеста и петдесет килограма, като се имаше предвид и съпротивлението на водата.
— Помощ! — извика Мърсър, когато усети, че китката му ще се прекърши.
Останалите хванаха въжето и издърпаха Хилда на пристана.
— Аника — задъхано каза Мърсър, — кажи й, че е най-хубавата морска сирена, която съм улавял.
Дишайки тежко след огромното усилие, Айра помогна на Мърсър да стане.
— И след като вече сме тук, велики водачо, какъв ще бъде следващият ни ход?
— Да си намерим каюта, храна и алкохол — в каквато последователност искаш. Аз лично отивам право в бара.
— Следващата шега застина на устните на Мърсър. В бързината да ги спаси, той бе забравил своите опасения, че присъствието на кораба в тези води може да не е случайно.
Аника първа забеляза промяната.
— Какво има?
Мърсър не отговори. Зад тях беше люкът към вътрешността на кораба. Влязоха и видяха гараж за джетове и моторници. Кранът, монтиран на тавана, пускаше в океана плавателните съдове.
В отсрещния край на гаража имаше остъклен кабинет. Мърсър се приближи до него и установи, че вратата е заключена. Той разби стъклото с шмайзера и влезе. Запали лампата на бюрото и видя онова, което търсеше — кочан с квитанции на пътниците, желаещи да наемат джет или моторница. В горната част на страницата имаше печат на кораба, а в долната — имена.
— По дяволите!
— Какво има?
Останалите взеха хавлии, за да се избършат, и се насъбраха около него.
— „Императрица на моретата“ е собственост на компания на име „Райнмарин“.
— Е, и?
— Ами тя е филиал на „Кол АГ“.
На борда на „Императрица на моретата“
— Предполагам, че в края на краищата корабът не случайно е тук — с треперещ глас каза Ервин Пул. Не бе мислил, че силите, срещу които се бореше братството, са толкова добре организирани.
— Това или е резервен вариант на Гюнтер Рат — съгласи се Мърсър, — или основният му план е бил да пренесе тук кутиите на Пандора. С толкова много видни пътници на борда съмнявам се дали митничарите са проверили внимателно какво има в трюмовете.
— Не си изненадан, така ли? — с укорителен тон попита Марти.
Мърсър също се ядоса.
— След всичко, което преживяхме, няма да се изненадам, ако Гюнтер Рат вече е на кораба. Едва ли е рискувал да остане на „Ньорд“ при възможността ние да успеем да стигнем до Кулусук и да се свържем с властите.
— Няма значение кой е изненадан и кой не е — опита се да ги успокои Айра. — Трябва да решим какъв да бъде следващият ни ход. Ервин, знаеш ли в коя каюта е приятелят ти?
— Не. Настанили са го, след като се е качил на борда.
— Тогава ще трябва да го потърсим.
— И как предлагаш да го направим? — Гневът на Мартине бе намалял. — Приличаме на група бежанци.
— Вероятно наблизо има каюти — отговори Мърсър, благодарен, че Айра играе ролята на миротворец. — Ще си вземем дрехи.
Той почука на вратата на най-близката каюта, увери се, че вътре няма никого, и разби ключалката с един единствен ритник. После направи знак на останалите и те бързо прекосиха коридора и влязоха. В каютата имаше три легла, дрешник и малка баня. Нямаше прозорец. Мърсър се приближи до телефона на стената, погледна списъка с номерата и набра номер едно за връзка между кораба и брега. След едно-единствено позвъняване се чу записан на телефонен секретар отговор.