Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Въздушният кораб започна да потъва. Вътрешното налягане предизвика събиране на газ в кухини, които се пръскаха като мехури. Част от обшивката падна върху кърмата на „Ньорд“ и се заплете в крановете на палубата. Мъжете хукнаха да разрежат плетеницата преди огромната тежест да преобърне кораба. Последният мотор на дирижабъла падна в морето и върху „Ньорд“ се посипаха още отломки.
Подводницата се появи на трийсетина метра от въздушния кораб.
Гюнтер Рат наблюдаваше разрушаването на дирижабъла от безопасно разстояние и обезумя, когато видя подводницата.
— Приближи се — изкрещя той на пилота и зареди нов пълнител.
На палубата на подводницата излязоха двама души. Единият държеше брадва, а другият шмайзер.
— Не можем да направим нищо — каза пилотът.
— Спусни се! — Рат пъхна дулото на пистолета в ухото му.
Хеликоптерът връхлетя като ястреб върху подводницата и бе обсипан с деветмилиметрови куршуми от шмайзера. Рат успя да стреля само веднъж и после хеликоптерът обърна. Докато пилотът завиваше, за да прелети за втори път, мъжът с брадвата отсече въжето.
— Ще ги убия! — беснееше Гюнтер Рат.
— Съмнявам се — засмя се Клаус Рейдер. — Първо ще ни надупчат с куршуми, а после ще затворят люка и няма да можеш да направиш нищо.
— Той има право, скъпи. Кутиите ги няма, но ни остана тази — каза Грета и побутна златната кутия в краката си. — Може да се приземим на борда на „Ньорд“ и да заминем далеч оттук.
За миг й се стори, че Гюнтер ще я застреля заради това предложение. Но той прибра пистолета в кобура и погледна към останките от въздушния кораб, провесени на кърмата на „Ньорд“. Грета не искаше да рискува и да му каже да затвори вратата, затова се сви в шубата си. Рат изгледа от главата до петите Рейдер, сякаш беше стока, и не каза нищо, но Клаус разпозна обезумелия поглед на хванат в капан звяр. Гюнтер беше готов да избухне. Той отново бръкна в якето си, извади пистолета и го изхвърли навън. — Иначе щях да те убия — обясни на Рейдер. — Докато разчистят палубата на „Ньорд“ и се приготвят да отплават, Мърсър ще е преполовил разстоянието до Кулусук. Няма да можем да го хванем, затова променяме плановете си. Ще отидем на едно място, където ще ми трябваш.
Останките от разрушения дирижабъл бяха разчистени за двайсет минути. Щом кацнаха, Рат научи, че на кораба няма достатъчно авиационно гориво за следващия етап на Пътуването им, и нареди да пуснат във водата една от мощните моторници. Подводницата бе изчезнала отдавна. Час по-късно Грета Шмид, Гюнтер Рат и четирима от най-добрите му главорези бяха на борда на лъскавата океанска моторница. Клаус Рейдер бе окован в трюма при последната кутия.
Моторницата се движеше със скорост трийсет възела и изминаваше триста мили в час. Щяха да пристигнат на мястото малко преди полунощ.
На борда на U-1062
От левия дизелов двигател се издигаше мазен пушек, а от отделението с акумулаторите се разнасяха отровни изпарения и членовете на екипажа бяха принудени да отворят всички люкове. Айра напразно размахваше парцал над преплетената гора от тръби, зъбци и бутала, опитвайки се да види какво пуши толкова силно. Шумът на прекъсващия двигател заглуши ругатните му.
— Какво е положението? — извика Мърсър. Ласко избърса моторното масло от лицето си.
— Струва ми се, че няма да стигнем нито до Исландия или Кулусук, нито където и да било. — Той се изплю на пода. — Пръстените на буталата на поне два от цилиндрите са счупени, всички уплътнители се скъсани и ако не беше моторното масло, което взех от десния двигател, това корито щеше да спре преди час.
— Колко време му даваш?
Айра се почеса по наболата брада.
— Четирипет часа. Може да се върнем на гренландския бряг, но ще бъдем там, откъдето започнахме.
— Тогава трябва да вземем решение.
— Да. Говори с останалите. Ще се съглася с всичко, което решите. Аз трябва да остана тук, за да поддържам машините.
Мърсър мина внимателно по тясната пътека между моторите, отиде в командната зала и извика Марти, който наблюдаваше от купола. Хилда Бранд беше зад кормилото и поддържаше курса на подводницата. Аника също влезе в контролната зала, след като прегледа Ервин, който почиваше в леглото си.
— Как е той, докторе? — попита Мърсър.
— Добре е. Давам му антибиотици, за да предотвратя инфекция. Не е загубил много кръв, така че няма опасност да изпадне в шок. Парчето от куршум в рамото му би трябвало да излезе само, но няма да нанесе големи поражения поне за кратък период от време. Другият куршум, който е минал под мишницата, не е засегнал главен кръвоносен съд или кост. Само бих искала да мога да направя нещо за болките му.