Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
— Това е немислимо! — изрева Скордрей.
— И все пак аз го помислих и изрекох дори. — Усмивката на Малкан беше болезнено ослепителна.
— Абсурд! — ревна друг от магнатите. — Ние не участваме във вашите войни.
— Винаги сме търгували добре с Империята — добави единствената жена в Съвета. Казваше се Хейлрайт и беше натрупала състоянието си от търговия с коприна. Паякородните по правило бяха по-отстъпчиви, когато се пазаряха с жени.
— Генерале! — намеси се Грийнуайз, говореше достатъчно силно, за да надвика колегите си. — Споменахте за някакъв избор?
Малкан се поклони леко. Очевидно се наслаждаваше на собствената си хитрост, реши Грийнуайз. Издигнал я бе до висотите на танцово изкуство със сложни стъпки. Твърдеше, че е генерал. Грийнуайз не знаеше дали в Империята генералските чинове се раздават единствено заради високия произход, или Малкан се е издигнал благодарение на личните си достойнства. За жалост, второто изглеждаше по-вероятно.
— Императорът, негово величество Алвдан Втори, няма желание да насилва или обижда добрите граждани на великия Хелерон — заяви генералът. — Затова ви предлага следния ултиматум… простете, господа, моя грешка — следния избор. Когато се върнем утре, вие доброволно ще отстъпите своя град на Империята; ще предоставите промишления си капацитет за нуждите на имперската военна кампания; търговските си дела ще прехвърлите в ръцете на Консорциума на достойните; ще предадете управлението на имперски губернатор и имперски гарнизон. Ако приемете всичко това без условия и без адвокатските празнодумия, които без съмнение са ви по сърце, тогава негово императорско величество не би имал причина да нарушава нормалния живот и бизнес на този достоен за възхищение град. Колкото до самите вас, вие ще бъдете съветници на губернатора, ще бъдете допуснати и в Консорциума на достойните заедно с онези свои партньори, които сметнете за подходящи. С други думи, и занапред ще държите в ръцете си юздите на местната търговия, стига да се съобразявате безпрекословно с желанията на губернатора и на негово величество.
Магнатите на Хелерон го зяпаха сащисани. Грийнуайз плъзна поглед по лицата им и разбра, че никой няма да изрече каквото и да е възражение.
— Дотук не чухме нито дума за избор, генерал Малкан — изтъкна той.
— О, нима забравих другата възможност? Какъв глупак съм — засмя се весело Малкан. — Ако решите, вие, разбира се, сте напълно в правото си да отхвърлите тези искания и да се срещнете с нас на бойното поле. Сигурен съм, че градът ви може да мобилизира немалко наемници и престъпни елементи след кратко предизвестие. Но ако утре не ме посрещнете с отворени обятия, имам заповеди да превзема града със сила. За мен това би било крайно неприятно, уверявам ви. И за да се разведря, стигне ли се дотам, ще трябва да издиря и задържа всички вас, които стоите сега пред мен, и да ви екзекутирам по подобаващо интересен начин. След това роднините ви, бизнес партньорите ви, прислугата и служителите ви ще бъдат прибрани от нашите роботърговци и изпратени в най-отдалечените краища на Империята, където да умрат от глад и изтощение. Преди това ще се погрижа съпругите и дъщерите ви, а дори и майките ви, ако още са живи, да страдат под телата на моите войници, а синовете ви да бъдат изтезавани до смърт с машините на моите занаятчии. Ще ви унищожа до корен, толкова жестоко, че никой в Хелерон не ще дръзне да произнесе имената ви. Ще ви залича от лицето на земята и ще променя града ви по свой вкус. Достатъчно ясно ли обрисувах вариантите, между които да избирате?
Грийнуайз гледаше мълчаливо след тримата осородни. „Само трима“ — помисли си той. В свитите зад подиума имаше дузина мъже с арбалети. Лесно можеха да видят сметката на генерал Малкан и на ескорта му, но никой не хранеше илюзии за последствията от такава постъпка.
Погледна към своите хора, всичките объркани и уплашени, и махна на едно мухородно хлапе, което стоеше най-отпред. Наоколо му неизбежните приглушени разговори вече бяха започнали. Чу как един от колегите му казва, някак засрамено, че отдавна търгува с Империята и никога не е имал проблеми.
— Едно военно присъствие би означавало, че повече няма да се тревожим за… — започна Скордрей и млъкна, защото никога от нищо не се бяха тревожили допреди да се появят Малкан и неговите двайсет и пет хиляди.