Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Сервираха вечерята, изпиха виното, а тя непрекъснато поглеждаше часовника си крадешком. Тък изобщо не забеляза. Беше твърде погълнат от собствените си проблеми, за да забелязва нещо друго. Джейн беше избрала останалите двама гости единствено заради неспособността им да говорят за каквото и да било извън сферата на политическата власт. След повърхностен разговор за случилото се със семейството на Тък продължиха да говорят безцелно за този или онзи сенатор и жена му, за състоянието на предизборната кампания, за последните социологически проучвания. Джейн само кимаше и от време на време подхвърляше по нещо, колкото да поддържа разговора.
И не преставаше да поглежда часовника си.
Не беше избрала този ресторант само заради отличната кухня и вината, които предлагаше. Имаше друга причина.
В единайсет без пет даде знак на шефа на охраната, седнал на маса в ъгъла. На свой ред той каза нещо по радиостанцията си и една жена, агент от охраната, незабавно се запъти към дамската тоалетна. Увери се, че всичко е наред, излезе, даде знак и застана пред вратата, за да не допусне да влезе друга жена, независимо дали искаше да чака.
Първата дама влезе в дамската тоалетна в единайсет без две минути, отиде направо в задната част и го погледна.
Заради това беше дошла тук, в единствения ресторант, за който знаеше, че има телефонен автомат в дамската тоалетна.
Беше купила карта за телефон. Не искаше да оставя следа с кредитна карта. Набра номера по памет.
Едно позвъняване. Две. После някой вдигна.
— Ало? — прозвуча мъжкият глас.
Тя се стегна.
— Аз съм Джейн Кокс — произнесе тя колкото се може по-отчетливо.
Сам Куори седеше в библиотеката си в „Атли“. В камината гореше огън. Тази вечер ръженът щеше да се нагорещи много добре. Използваше клониран мобилен телефон, купен от Даръл от някакъв специалист в този вид бизнес, което означаваше, че телефонът е незаконен и непроследим.
Отпи глътка от любимото си домашно уиски. Пред него бяха снимките на Типи и жена му. Всичко беше готово. Беше подготвял плана си в продължение на години. Сега най-накрая всичко започваше.
— Знам — отвърна той бавно. — Точно навреме.
— Какво искаш? — попита Джейн рязко. — Ако си наранил Уила…
— Знам, че милион хора вероятно се чудят къде си отишла, така че остави ме да говоря аз и скоро ще приключим — прекъсна я той.
— Добре.
— Племенницата ти е добре. Майка й също е при мен.
— Майка й е мъртва! Ти я уби! — тросна му се Джейн.
— Имах предвид истинската й майка. Познавахте я като Даян Райт. Сега е Даян Уол. Омъжи се, премести се и започна живота си отначало. Не знам дали го знаеш. И дали изобщо те интересува.
Джейн стоеше в дамската тоалетна, стиснала слушалката, и се чувстваше, сякаш някой я бе ударил в главата. Протегна ръка и се подпря на стената, за да запази равновесие.
— Не знам какво…
Той пак я прекъсна:
— Ще ти кажа какво трябва да направиш, ако искаш да видиш Уила жива.
— А откъде да съм сигурна, че е при теб?
— Тогава слушай.
Куори включи касетофона и го пусна, после го приближи до микрофона. Беше записвал тайно Уила и Даян, когато ги посещаваше.
— Първо Уила — каза той.
Гласът на момчето звучеше съвсем ясно, докато разпитваше Куори за отвличането й.
— Сега Даян. Реших, че ще искаш да чуеш какво си казахме по повод на това, че е изоставила дъщеря си.
Чу се гласът на Даян и после на Куори, който обясняваше за резултатите от анализите на ДНК.
Изключи устройството и взе телефона.
— Сега доволна ли си?
— Защо постъпваш така? — попита Джейн глухо.
— Заради справедливостта.
— Справедливост? Кой пострада, че Уила беше осиновена? Направихме й услуга, жената не я искаше. Познавах семейство, което я искаше.
— Истината е, че не ме интересува Даян Уол или радостта на брат ти и жена му, че са осиновили дете. Уила и Даян ми бяха нужни, за да привлека вниманието ти.
— Защо? — повиши глас тя.
— Мисис Кокс? Всичко наред ли е?
Беше жената, която пазеше пред тоалетната.
— Говоря с някого — отговори Джейн веднага. — По телефона — добави бързо.