Измамата Прометей

— Проучете точно с кого работи и конспиративните му връзки. Зад него може да стои някой друг — много дълбоко скрит.

— Слушам, сър. За съжаление не знаем каква ще бъде следващата му стъпка.

— Няма проблем в това отношение. Днес светът е много малък, направо тесен. Няма къде да се скрие. Къде толкова ще отиде?

Брайсън остави взетата под наем кола на няколко пресечки от Маролс и тръгна към пансиона пеша. Оглеждаше терена изключително внимателно. Нещо да се е променило? Нечие нежелано присъствие?

Не забеляза нищо необичайно, но отвътре нещо го глождеше. Прекалено често го бяха манипулирали, много пъти го бяха лъгали. Ето и сега — Ричард Ланкастър не го бе отблъснал с лека ръка, но не се бе и ангажирал с непосредствени и незабавни мерки. Дайте конкретни неща! По дяволите, откъде да ги вземе? Но това не говореше ли, че е възможно и самият президентски съветник да е замесен в голямата игра? Но не, параноята е нещо обичайно в битието на разузнавача — Брайсън отлично знаеше, че постоянните съмнения, лъжи и капани водят само към едно — тихата лудост. Не, ще приеме Ланкастър на доверие, като човек, искрено ангажиран с доброто на нацията и действително нуждаещ се от твърди факти, за да може да направи нещо сериозно. Все пак бе направил крачка напред в правилната посока, бе си осигурил мощен съюзник. И ако не действащ съюзник, то поне симпатизант.

Мина покрай жената в преддверието, зави в коридора и тихо пое по стълбата към мазето. Отдалече видя, че вратата е затворена. Това бе добре, но той вече познаваше способностите и изобретателността на Лейла. Затова извади пистолета от кобура на колана, застана встрани от вратата я рязко я отвори.

Никой не изскочи отвътре, посрещна го само тишина.

Надникна под ъгъл, малкото помещение бе празно. Въжето за пране бе разрязано на няколко места и захвърлено на пода.

Нямаше я Лейла.

Не би могла да избяга без нечия помощ, това бе пределно ясно. Как сама ще пререже въжетата и развърже възлите? Нали бе проверил по нея да няма нищо остро, никаква спомагателна вещ.

Сега вече бе сигурен: тя работи в екип с други хора.

Вероятно те са някъде наоколо. И ако навремето Лейла се бе поколебала дали да дръпне спусъка, те едва ли ще постъпят по същия начин. Следователно бе прекалено рисковано да се връща в стаята си.

Наум прехвърли вещите в куфара си. Години наред бе пътувал само с минимално необходимото, винаги бе допускал най-лошото и очаквал някой да претърси багажа му в поредния хотел. И редовно подреждаше нещата си така, че незабавно да разбере дали чужда ръка ги е пипала. Често подобна информация се бе оказвала безценна. И именно по тази причина се бе научил никога да не оставя в багажа си нещо, което сетне няма да може да замени. Също бе обучен да разделя ценното в две категории: с финансова и стратегическа стойност. Първата бе най-уязвима спрямо случайни крадци, нечестни прислужници и тем подобни; втората — паспорти, истински и подправени документи за самоличност, шофьорски книжки, фотофилми, видеоленти или компютърни компакт и други дискове — най-често не интересуваше крадците, но веднъж взети, трудно се възстановяваха.