Подводни течения

— Сигурен ли сте, че това е правилно?

— Това е, с което „Видеомаркет“ разполага като референции за Ландж.

— Поразходи се за минута-две, аз ще вляза вътре. Виждаш го при излизане, наблюдаваш го незабележимо, но няма да сочиш с пръст.

Двамата мъже едновременно излязоха от колата, Болд се отправи към рецепцията. Никога не му бе харесвала миризмата на ветеринарите, винаги бе ненавиждал рева на животните. Той попита рецепциониста дали би могъл да разговаря с доктор Хил. Тя бе теснолика жена, с големи очила и широки рамене, напомняше на Болд боксьора, чиято карикатура бе залепена на касовия апарат. Гласът й звучеше така, като че бе глътнала гласпапир. Тя погледна дали води куче със себе си.

— Това първо посещение ли ви е при нас?

Една свръхдебела жена излезе от стаята, която водеше също така свръхугоено куче помияр. Болд с периферията на окото забеляза лаборантска дреха.

— Това ли е докторът? — попита.

Хил бе чернобрад мъж с бели зъби и плосък нос. Имаше една постоянна естествена усмивка.

Болд извади служебната си карта и се представи.

— Отдел „Убийства“? — възкликна Хил.

— Нужна ми е една минута от вашето време.

Двамата мъже влязоха в изследователската зала. На стената се виждаше картина с шотландско куче овчарка „Коли“, а в средата на стаята една от неръждаема стомана.

— Какво, по дяволите, става, сержант?

— Имахте ли служител на име Мило Ландж?

— Имах? Мило работи нощна смяна при нас. Той почиства кошарите и клетките на онези малки, които са на интензивно лечение.

— Нощна смяна?

— От полунощ до девет сутринта. Половин час свободен за закуска.

— Полунощ до девет?

— Два дни в седмицата, когато имаме нужда от него.

— Сигурен ли сте в това? — Ла Моя беше му казал, че във „Видеомаркет“ Ландж работи от обяд по полунощ шест дни седмично. Ако през нощите работи и тук, значи няма никакво време за сън. Психичноболните често страдат от безсъние — Болд добре знаеше това — но чак такова безсъние не можеше да си представи и самата мисъл за него го плашеше. Той знаеше от собствен опит какво означаваше дори само една безсънна нощ! Как един човек би се справил с цели седмици без сън? Оставяйки настрана профила от Куантико и започвайки да си създава един действителен образ, Болд постепенно си представи едно живо, дишащо човешко същество, вместо няколкото описателни параграфи на парче хартия. И въпреки упреците на Дафи, колкото повече се доближаваше до действителния образ, толкова по-силно Болд го възприемаше като животно.

— Може би затова той работи тук. — Болд изрази мисълта си на глас, което обърка доктора.

— За какво е всичко това, сержант?

— А миналата нощ беше ли на смяна при вас?

— Ако не ми кажете какво…

— Сега не е тук, нали? — засече го Болд.