Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
– И вие...?
– Просто бях на точното място в точното време.
– Това е забележително – подаде ръка. – Аз съм лейтенант Булърд. А вие очевидно сте човек, който няма нужда от допълнително представяне. На какво дължим удоволствието?
– Тази ситуация с Рут Блум.
– Как така?
– Видяхте ли филма с нейно участие снощи по РАМ?
– Знам за него. Защо питате?
– Може би ще съм в състояние да ви помогна да разберете какво се е случило тук.
– Как?
– Филмът е първи епизод от една поредица, занимаваща се с последствията от шестте убийства, извършени от Добрия пастир през 2000 година. Това, което се е случило тук, почти със сигурност е седмото убийство на Пастира. И вероятно ще има и други.
Сърдечността ѝ сега отстъпи място на хладна преценка:
– Какво точно правите тук?
Той започна да обмисля думите си внимателно, но после си помисли: „Майната му!“.
– Дойдох, тъй като смятам, че ФБР е подхванало погрешно случая от самото начало и случилото се тук може да го докаже.
Изражението ѝ беше трудно за разчитане:
– Казвали ли сте им какво мислите?
Той се усмихна бързо:
– Не го приеха особено добре.
Тя поклати глава:
– Не разбирам какво искате да ми кажете. Не знам от чие име или с чии пълномощия сте дошли – тя хвърли поглед към Клег, който неловко пристъпваше от крак на крак. – Анди ми обясни, че сте в пенсия. Намираме се в първите решаващи часове от разследването на убийство. Ще трябва да напуснете, освен ако не сте в състояние да ми представите точно и изчерпателно целта на идването си. Надявам се да съм ясна, без да съм груба.
– Разбирам – той вдиша дълбоко. – Нает съм за консултант от жената, която интервюира Рут Блум, а също така разглеждам в детайли делото на Добрия пастир. Стигнах до заключението, че е налице съществен недостатък в общоприетата теория. Надявам се разследването на настоящия случай да не бъде провалено както при първите шест. Но за съжаление, вече, изглежда, има проблем.
– Моля?
– Той не е паркирал на алеята.
– За какво говорите?
– Човекът, убил Рут Блум, не е паркирал на тази алея за коли. Ако повярвате, че е паркирал тук, никога няма да разберете какво се е случило.
Тя хвърли поглед по посока на Клег, може би да провери дали той знае повече от нея за това неочаквано предизвикателство, но в очите му се четяха единствено изненада и объркване. Тя погледна обратно към Гърни, после към часовника си:
– Да влезем вътре. Ще ви дам точно пет минути да придадете смисъл на думите си. Впрочем, Анди, ти остани тук и дръж под око лешоядите от телевизиите. Да не припарват от нашата страна на лентата.
– Слушам, госпожо.
Тя поведе Гърни надолу по стръмната морава към страничната част на къщата и нагоре по стълбите на задната веранда с дървен под, която Гърни позна от интервюто на Ким с Рут Блум. Последва я през една задна врата, която свързваше верандата с голяма кухня с трапезария. Някакъв фотограф седеше на маса в частта за хранене и сваляше на лаптоп снимки от дигитален огледално-рефлексен фотоапарат. Тя се огледа наоколо в кухнята, но очевидно нямаше много възможности за уединение.
– Чък, извинявай, ще ни дадеш ли няколко минутки тук?
– Няма проблем, лейтенант. Мога да довърша това в микробуса – той събра апаратурата си и в следващия миг вече беше изчезнал.
Лейтенант Булърд седна на един от столовете край току-що освободената маса и подкани с жест Гърни да заеме този срещу нея.
– Добре – започна тя с равен глас. – Дотук имах дълъг ден и както изглежда, няма да приключи скоро. Нямам време за губене. Ще съм ви благодарна, ако бъдете кратък и ясен. Слушам ви.
– Кое ви кара да смятате, че е паркирал на алеята за коли?
Тя присви очи:
– А кое ви кара да мислите, че смятам така?
– Начинът, по който стояхте внимателно до алеята, когато пристигнах. Начинът, по който всички избягваха да ходят по нея, макар че сигурно техническият ви екип вече я е обследвал. Затова считам, че я пазите за по-задълбочен микроскопски анализ. Как така сте убедени, че е паркирал там?
Тя го изучаваше известно време, след което на устните ѝ се появи лека цинична усмивка:
– Вече знаете нещо, нали така? Откъде изтича информация?
– Няма смисъл да поемате по този път. Това е пътят на ФБР. Губене на време в конфронтация.
Тя продължи да го изучава, този път не толкова дълго, а после като че ли взе решение:
– Снощи жертвата е публикувала съобщение на страницата си във Facebook. След някои коментари относно поредицата на РАМ, тя е описала автомобил, който спира на алеята за коли, докато тя седи пред компютъра. Защо имам усещането, че вече знаете всичко това?