Не дърпай дявола за опашката

Опита да се свърже с Кайл, но и на неговия номер отговори гласова поща. Остави същото съобщение.

Стоеше пред северния прозорец на кабинета и се взираше в мокрия сив хълм. Дъждът беше спрял, но от стрехите продължаваше да капе вода. Новата информация от Хардуик по-скоро разпиляваше, отколкото да организира мислите му. Толкова много парченца. Невъзможно бе да види пътеката в лабиринта. За да направиш стъпка напред, трябва да знаеш накъде точно е това напред. Завладя го противното усещане, че времето изтича, че краят на играта наближава с бясна скорост, а дори не беше наясно какво означава това.

Трябваше да предприеме нещо.

Поради липса на по-добра идея се озова в колата си и потегли към Аврора.

След два часа завиваше по междущатската магистрала, която минаваше покрай езерото Каюга, а джипиесът показваше, че е на по-малко от пет километра от адреса на Рут Блум. Езерото и къщите по брега му се виждаха през линията голи дървета отляво. Отдясно, отделена от пътя с дълбока, обрасла с трева отводнителна канавка, пасторалната смесица от ливади и шубраци бавно пълзеше нагоре към високия хоризонт от ниви с наболи стърнища. В горната част на пътя насред разпръснатите наоколо добре поддържани стари къщи се мъдреха три обществени обекта. Имаше бензиностанция, ветеринарна клиника и автосервиз, на чийто паркинг се намираха шест коли в различен стадий на ремонт.

Недалеч от сервиза Гърни направи дълъг завой и видя пред себе си в далечината от лявата страна на пътя първите признаци, че е извършено тежко престъпление: цял куп местни, окръжни и щатски полицейски автомобили. Имаше и четири микробуса – два от тях със сателитни чинии на покривите, вероятно принадлежаха на регионални медии; един с емблемата на нюйоркската щатска полиция, в който Гърни прие, че е разположената лабораторната апаратура за обработка на веществени доказателства; и четвърти – без обозначения, сигурно на съдебните фотографи. Нямаше и следа от автомобил на моргата, което означаваше, че някой от службата по съдебна медицина вече е бил тук и си е тръгнал, а тялото е извозено от местопрестъплението.

Когато приближи, Гърни преброи: шест униформени полицаи със значки от различни служби; една жена и един мъж в консервативното делово облекло, предпочитано от детективите; специалист по веществените доказателства, облечен в бял гащеризон и с гумени ръкавици, както налагаше професията му; и модерно облечена телевизионна репортерка, придружена от двама техници с дълги коси на опашка.

Насред пътя стоеше униформен патрулен полицай и агресивно подканваше с махане на ръката всеки автомобил, който преминаваше прекалено бавно. Когато Гърни се изравни с патрулния и къщата на Блум зад него, видя полицейските ограждения – лентата с надписи „Не преминавай“ опасваше целия имот по границите му, от езерото до пътя горе. Посегна към жабката и извади тънък кожен портфейл, отвори го бързо и показа златната детективска емблема на градската полиция на Ню Йорк. Най-отдолу с малки букви беше изписано „Пенсиониран“. Преди намръщеният патрул да успее да го разгледа подробно, Гърни го хвърли обратно в жабката и попита дали старши следовател Джак Хардуик е на местопрестъплението. Шапката на полицая беше килната напред и козирката закриваше очите му.