Дъщерята на пеперудите

Поведоха я, към групичката на по-старите жени, които я запрегръщаха и разцелуваха, като отдавна загубена дъщеря. Известно време се чуваха само радостните им възгласи: „Que bonita!“28

Сведоха глави една към друга и си размениха забързано някакви думи. Лус се чувстваше нервна, но издържа техния оглед и се усмихваше вежливо на всички. Приглади косата си, която беше сплела отново в традиционната дебела плитка. Внезапно, зад насъбралата се групичка, настана оживление и жените се раздалечиха, за да направят път на едър мъж, облечен в бяла риза с бродерии, която много подхождаше на гъстата му посивяла коса. Той беше внушителен, очевидно патриархът на рода. Лус се загледа в него и реши, че това трябва да е тио Маноло. Беше като близнак на тия Мария.

Очите му се изпълниха със сълзи.

— Изглеждаш, точно като мама! — възкликна той.

Пристъпи напред, грабна Лус и я повдигна високо във въздуха, докато възрастната жена до него се смееше и пляскаше с ръце. Лус беше опиянена от радост и облекчение от това сърдечно посрещане, толкова подобно на начина, по който я беше приела от самото начало и сестра му Мария. Марипоса се спусна към него и той я прегърна с едната си ръка.

Маноло заговори на Лус толкова бързо и припряно на испански, че тя не можа да разбере дори едно изречение. Опита се да се абстрахира от околния шум и да се съсредоточи само върху неговите думи. Той явно се усети и забави темпото, така че тя разбра, че я пита дали говори испански. Усети как гърлото й се свива и сърцето й започва да бие силно в ушите, докато се насилваше да каже няколко думи.

— Un poquito.

Маноло млъкна и погледна въпросително Марипоса. Тя само повдигна рамене. После той се обърна отново към Лус.

— Говориш малко, така ли? Un poquito? — повтори шеговито думите й. — Испанският е езикът на твоя народ. На твоето семейство. Как може, майка ми да не те е научила? — попита на безупречен английски.

Лус беше изненадана от правилния му говор, но после се сети, че Маноло беше живял години наред в Щатите. Спомни си и лицето на Есперанса, когато я умоляваше да говорят на испански език.

— Тя се опита — отвърна Лус. — Разбирам доста повече, но ми е все още трудно да говоря.

В очите му проблесна разбиране.

— Аз говоря английски, но жена ми, децата ми, цялото семейство говорят много малко. Но ти ще се упражняваш с тях, докато си тук, нали? Ние ще ти помогнем. Преди да се усетиш, ще говориш съвсем свободно!

— Voy a tratar de hablar en espanol29 — каза тя, благодарна за тактичността му.

— Добро момиче! — възкликна Маноло, сияещ от удоволствие. — Ти беше светлината на нейния живот, знаеш го, нали? Мами говореше само за теб и все те хвалеше. За нея ти беше безпогрешна. — Усмивката му помръкна и изражението на лицето му стана тъжно. — Не мога да повярвам, че я няма. — Вдигна ръката си от рамото на Лус и потупа гърдите си. — Тук е празно. Nada. Остана дупка, която не мога да запълня.