Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Възнамеряваш ли да се договориш с него, когато се срещнете?
— Не планирам абсолютно никакви договаряния — заяви Вейл. — Искам просто да видя врага отблизо. Искам да преценя срещу какво сме изправени.
Латимор слушаше, но както обикновено работеше на собствена дължина на вълната.
— Мислех си за стрелеца — каза накрая той. — Имам идея, която искам да проследя.
— Това ти е работата. Откога започна да питаш? — отряза го Вейл.
Всички се изкикотиха.
— От сега.
— Питай тогава.
— Кой е шефът на военното разузнаване?
Хайнс отиде до компютъра си, потрака клавишите и информацията се появи на екрана.
— Полковник Отис Марагансет. Шейсет и една годишен. Заема поста от четири години, надява се да стане генерал, когато се пенсионира след още две.
— Как да се свържа с него?
— Имаш предвид на четири очи ли?
Латимор кимна.
— Ще му се обадя и ще му кажа, че помощник генералният прокурор на САЩ Харисън Латимор иска да разговаря с него на много важна тема.
— Мислиш ли, че ще захапе?
Хайнс се изсмя.
— Латимор, никой не може да си позволи да игнорира обаждане от кабинета на генералния прокурор.
— Добре, да пробваме. Ще отида в задния офис, а Джими ще пусне разговора така, че всички да го чуете.
— Това не е съвсем законно — обади се Наоми.
— Просто приятелски разговор. Нищо сериозно — ухили се Латимор.
— Полковник Марагансет, обажда се Харисън Латимор, помощник генерален прокурор, прикрепен към групата на специалния обвинител Мартин Вейл.
— Да, сър, какво мога да направя за вас?
— Генералният прокурор госпожа Кастен и господин Вейл се нуждаят от една информация, полковник. Казаха ми, че вие сте човекът, към когото трябва да се обърна.
— На вашите услуги. Каква информация точно им трябва?
— Става въпрос за персонал, действал в края на шейсетте и в началото на седемдесетте.
— Във Виетнам?
— Да. Конкретно става въпрос за разузнавателни бойни части, които са действали на място.
— Не съм сигурен, че…
— Нека бъда малко по-точен. Черни операции.
— Черни операции?
— Да. Не ни интересуват хората, служили в тези подразделения. Знам, че всичко е само слухове. Бихме искали да получим имената на офицерите за свръзка, които са работили по… хм, проектите.
— Вижте, това е доста трудно. Наистина се носеха слухове за части, действали в тила на Виетконг, но…
— О, хайде, полковник, знаем всичко за проекта „Фантом“ и така нататък. Никакви регистри, нищо такова не е съществувало… генералният прокурор знае всичко това. Просто иска имената на офицерите за свръзка, работили с тях. Колко такива има?
— Това е поверителна информация — отряза го полковникът.
— Разбирам. Е, мога ли тогава да ви помоля да се обадите на генералния прокурор и дай обясните това лично? Ще ви дам телефонния й номер и…
— Няма да е необходимо — разбърза се изведнъж Марагансет.
— Било е преди повече от тридесет години, полковник.
— Позволете ми да ви препратя към моя главен сержант, Стив Кослоски. Сигурен съм, че той може да открие информацията много по-бързо от мен. Спешно ли е?
— Естествено. Щом се обаждам от името на генералния прокурор.
— Добре. Задръжте за секунда, сър.
— Благодаря ви много, полковник. Сигурен съм, че генералният прокурор ще оцени експедитивността ви.
Той изчака тридесет секунди.
— Господин Латимор? Тук сержант Кослоски.
— Добро утро, сержант. Каза ли ви полковникът от какво имаме нужда?
— Да, сър. Предполагам, че ви е казал, че това е деликатна информа…
— Разбирам — прекъсна го Латимор. — Никой няма да узнае. Това е само за проучване, данните няма да станат обществено достояние.
— Разбирам, сър. Но ще ми трябва малко време. Нищо от тези материали не е вкарано в компютрите.
— Колко време?
— Сигурен съм, че ще го изровя до края на деня.
— Дооообре…
— Може и по-скоро, сър. Щом е толкова важно…
— Запишете номера на факса ми.
— Бих предпочел да не работим по факса, сър. По-добре да ви се обадя и да ви дам имената по телефона.