Страна на сенките
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-853-5
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страна на сенките». Краткое содержание книги:
Решена да се пребори с това проклятие, Евър се отдава на усърдно изучаване на магията и неочаквано получава помощ от мистериозния зеленоок Джуд. И макар с Джуд да се познават отскоро, Евър го чувства подозрително познат и близък. Въпреки безспорната си вяра в Деймън, Евър се усеща опасно привлечена към Джуд, който има магическа дарба и пази миналото си в тайна.
Евър винаги е вярвала, че Деймън е нейната вечна половинка… и продължава да го вярва. Но когато Деймън се отдръпва, за да я спаси от мрака, надигащ се в душата му, Евър все по-силно се привързва към Джуд и това поставя на изпитание любовта й към Деймън по-силно от всякога.
— И чия идея бе това?
Разсмива се и се намества в горещата пара до мен. Когато протяга краката си, единият неволно се озовава върху моя, но той не го отдръпва веднага.
— О, да! Това е животът! — заявява доволно и затваря очи с отпусната назад глава.
После рязко ги отваря и ме поглежда:
— Кажи ми, моля те, че непрекъснато го използваш! Че не ти се случва просто да забравиш, че имаш такова блаженство на разположение… и се налага да те подмамват във водата!
— Това ли правиш? Подмамваш ме?
Той се усмихва с онази своя небрежна, умопомрачителна и нежна усмивка, която озарява цялото му лице:
— Ами… като че ли не бе склонна да се съгласиш веднага, трябваше да те убеждавам. Всъщност не знам дали си забелязала, но понякога си леко… напрегната.
Преглъщам с усилие. Иска ми се да извърна очи, да гледам в която и да било посока, но не и към него. Обаче не мога да отместя поглед.
— Не че има нещо лошо в това — да си напрегнат, имам предвид…
Очите му сякаш стават още по-наситени и дълбоки, приковават се в моите и настояват да ги последвам, подмамват ме и ме привличат, като че съм рибка, закачена на кукичката му. Лицето му е толкова близо до моето. Затварям очи, за да го посрещна. Уморена съм да се боря и непрекъснато да го отблъсквам. Казвам си, че това е просто целувка. Целувка от Джуд. Или от Бастиаан. Надявам се, че чрез нея най-сетне ще разбера дали страховете на Деймън имат някакво основание, дори минимално.
Енергията му ме залива като вълна — галеща, успокояваща и нежна. По-скоро усещам, отколкото виждам, как лицето му се надвесва над моето, устните му леко се отварят… Ръката му намира коляното ми, подчинявам се на движението, двамата се приближаваме един към друг…
В този миг телефонът му започва да звъни и ни изтръгва от транса, в който сме изпаднали. Той се отдръпва и на лицето му се изписва раздразнение:
— Дали изобщо да вдигам?
— В момента не съм на работа — свивам рамене аз. — Ти си медиумът, ти ми кажи.
Той се изправя и се обръща към кърпата си. За пореден път не мога да откъсна поглед от силните му рамене, гладкия му гръб и тесния кръст… изтръпвам и рязко си поемам въздух. Мярнало ми се е нещо в основата на гърба му. Нещо кръгло, тъмно, едва различимо, но въпреки това…
Той отново се обръща към мен. Повдига вежди и поставя ръка на другото си ухо, за да чува по-добре:
— Ало? — и после пак. — Кой?
Усмихва ми се и клати глава… но вече е прекалено късно.
Видяла съм го.
Очертанията на змия, захапала собствената си опашка.
Татуировката на Уроборос, която не мога да сбъркам.
Митичният символ, който използват всички зли безсмъртни, начело с Роман… татуиран точно там, в основата на гърба му.
Трескаво се пресягам към гърдите си. Пръстите ми търсят амулета, но срещат само гола кожа. Чудя се дали това е свързано по някакъв начин с провала на заклинанието ми, дали Роман не го е организирал.
— Евър? Да, тук е… — намръщва се той. — До-обре…
Протяга ръка към мен, явно иска да взема телефона. Аз обаче пренебрегвам жеста му и вместо това се измъквам от джакузито. Движа се с такава скорост, че той тръсва глава и започва да примигва в опит да осъзнае видяното.
Грабвам роклята си и я навличам светкавично. Тя подгизва и прилепва към тялото ми за секунди. Очите ми мятат пламъци, когато се впиват в неговите. Трябва да разбера какво е намислил и какво става.
— Теб търсят — казва ми той и също се измъква от ваната.
После пак се опитва да ми пробута телефона.
— Кой е? — питам с глас, спаднал до пресипнал шепот, а наум бясно прехвърлям списъка със седемте чакри и съответстващите им слабости.
По възможно най-бързия начин трябва да определя коя е неговата.
— Ава е. Каза, че иска да говори с теб.
После спира за миг, накланя глава настрани и ме поглежда загрижено:
— Добре ли си?
Правя крачка назад. Не знам какво става, но със сигурност не е нещо добро. Заобикалям аурата му и се опитвам да надникна в ума му, но не виждам нищо заради щита, който е издигнал около него.
— Откъде има номера ти? — питам го подозрително с поглед, прикован в неговия.
— Та тя работеше при мен… не помниш ли? — Той свива рамене и после недоумяващо разперва ръце. — Евър, наистина… защо се държиш така? Какъв е проблемът?