Страна на сенките
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-853-5
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страна на сенките». Краткое содержание книги:
Решена да се пребори с това проклятие, Евър се отдава на усърдно изучаване на магията и неочаквано получава помощ от мистериозния зеленоок Джуд. И макар с Джуд да се познават отскоро, Евър го чувства подозрително познат и близък. Въпреки безспорната си вяра в Деймън, Евър се усеща опасно привлечена към Джуд, който има магическа дарба и пази миналото си в тайна.
Евър винаги е вярвала, че Деймън е нейната вечна половинка… и продължава да го вярва. Но когато Деймън се отдръпва, за да я спаси от мрака, надигащ се в душата му, Евър все по-силно се привързва към Джуд и това поставя на изпитание любовта й към Деймън по-силно от всякога.
Той се обръща и събира вежди замислено:
— Струва ми се при гадателка.
Трепвам, а стомахът ми потъва към петите, макар да нямам ясна представа защо.
— Не помниш ли, че онзи ден спомена колко иска да й предскажат бъдещето?
Кимвам със свито сърце.
— Споделила с Роман и той уредил домашно посещение от ясновидката.
— Ама… толкова късно? — поглеждам към китката си, за да проверя часа, макар да не нося часовника си в момента.
Майлс обаче само свива рамене и се насочва към колата си. Започвам да се чудя дали и аз не трябва да изляза — да се опитам да настигна Роман и Хевън и да се уверя, че тя е добре. Опитвам се да се настроя на вълната на енергията й, но не постигам кой знае какво. Всъщност не постигам нищо.
Тъкмо се каня да опитам отново, когато Джуд изниква до мен и заявява:
— Наистина трябва да изхвърлиш килима. Смърди отвратително.
Кимам. Разсеяла съм се и сега не знам какво да правя.
— Знаеш ли кое върши най-добра работа?
— Утайка от кафе — измърморвам.
Спомням си, че един път майка ми я използва, когато Жълтурко бе изял нещо развалено и му бе прилошало в стаята на Райли.
— Ъ-ъъ, да — това също. Аз обаче си мислех по-скоро да се разкараме по-далеч от вонята. Поне при мен винаги действа.
Поглеждам го сепнато. На лицето му се разлива усмивка.
— Наистина — плъзва ръка под моята и ме повежда навън, — какъв е смисълът от толкова приготовления, украса и храна? Направи чудесно прощално парти за приятеля си, но през цялата вечер стоя отстрани и само гледаше. Не видях да се забавляваш, а и нито веднъж не влезе в басейна. Че какво е това парти край басейн, щом домакинята не се е измокрила дори?
Аз извръщам поглед:
— Купонът бе на Майлс, не мой. Освен това той ме намокри.
— Въпреки това — Джуд тръсва глава и ме поглежда съсредоточено. По цялото ми тяло се разлива необичайна топлина и спокойствие. — Изглеждаш малко напрегната, а нали знаеш кое премахва напрежението?
Виждам усмивката, която тръгва от очите му, а после огрява цялото му лице:
— Мехурчета.
— Мехурчета ли?!
Той посочва към джакузито и повтаря със сериозно изражение и поглед, прикован в моя:
— Мехурчета.
Поемам си дълбоко въздух и поглеждам към оформената в единия край на басейна вана — топла, приканваща и определено бълбукаща. Наистина е пълна с балончета. Джуд грабва няколко кърпи и ги подрежда на ръба, а аз решавам, че нямам какво да губя. Едно потапяне в приятната вода не би ми навредило, по-скоро ще ми помогне да си прочистя главата и да измисля нов план. Така че се обръщам с гръб към него и бързо свалям роклята. Доста глупав пристъп на скромност, като се има предвид, че съвсем скоро ще бъда почти гола… Но ако го направя с лице към него, твърде много би приличало на разсъбличане.
Като пред любовник.
Като нещо, което би направило момичето от картината.
Той отива до ръба на джакузито и потапя палеца на крака си във водата. Очите му се разширяват толкова смешно, че не успявам да се сдържа и се разхилвам.
— Сигурен ли си, че е добра идея? — обвивам ръце около кръста си, сякаш умирам от студ.
Всъщност единствената ми цел е да се предпазя от погледа му. Невъзможно е да пропусна начина, по който аурата му проблясва и се разширява като след взрив, нито кръвта, която нахлува в лицето му, или бързината, с която отклонява очи — всичко това само защото за миг е съгледал тялото ми.
— Определено — потвърждава той с нисък, дрезгав глас, като наблюдава само с периферното си зрение влизането ми във ваната.
Първо потръпвам и се мръщя, защото водата е наистина гореща. После бавно се потапям сред мехурчета и топли водни струи, които ме обливат и отмиват стреса. Нищо чудно това да се окаже най-умният ми ход днес.
Затварям очи и се облягам назад, мускулите ми спират да трептят и се отпускат… и в този миг чувам гласа на Джуд току до ухото си:
— Дали ще се намери място за още един?
Трепвам като опарена и безмълвно наблюдавам, докато той съблича тениската си, широките му мускулести гърди, плоския корем, мястото, където шортите му се смъкват опасно ниско на хълбоците… Веднага връщам поглед отново нагоре — към трапчинките и морскозелените му очи, които помня от толкова много предишни животи. Той тръгва към ръба, сеща се за нещо, спира и вади телефона от джоба си. Мекото тупване върху кърпата е заглушено от гласа му: