Страна на сенките
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-853-5
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страна на сенките». Краткое содержание книги:
Решена да се пребори с това проклятие, Евър се отдава на усърдно изучаване на магията и неочаквано получава помощ от мистериозния зеленоок Джуд. И макар с Джуд да се познават отскоро, Евър го чувства подозрително познат и близък. Въпреки безспорната си вяра в Деймън, Евър се усеща опасно привлечена към Джуд, който има магическа дарба и пази миналото си в тайна.
Евър винаги е вярвала, че Деймън е нейната вечна половинка… и продължава да го вярва. Но когато Деймън се отдръпва, за да я спаси от мрака, надигащ се в душата му, Евър все по-силно се привързва към Джуд и това поставя на изпитание любовта й към Деймън по-силно от всякога.
— Сравнително? — повдигам вежда.
Той само свива рамене и ми отправя поглед, толкова открит и искрен, че го усещам като прегръдка на любим. Не издържам и извръщам очи, след което с треперлив и несигурен глас питам:
— И какво точно му обясни?
Той се навежда към мен и прошепва:
— Казах му, че съм ги видял на спирката на автобуса и съм решил да ги докарам. Това не би трябвало да е проблем, нали?
Хладният му дъх гали бузата ми и разпраща тръпки по тялото ми. Навел се е прекалено близо до мен. Поемам си дълбоко въздух и се съсредоточавам отново върху Роман. Той качва Хевън на раменете си и тя започва на шега да се боричка с Майлс. Плискат се и се забавляват — едно простичко и чисто неподправено забавление. Или поне така изглежда, преди Роман да се обърне и времето да спре. Той ме стрелва с проблясващ, подигравателен и тържествуващ поглед — сякаш ми съобщава, че знае какво съм направила. Всичко приключва толкова бързо, че не успявам даже да мигна. Още не съм си поела дъх, а той вече се е върнал към играта. Започвам да се чудя дали наистина съм видяла онова, което си помислих, че виждам.
— Не, не е проблем — отвръщам, а в стомаха ми се надига ослепителна болка, която ме кара да се питам с какво точно съм се захванала.
Четирийсет и шеста глава
След четвъртия си напразен опит да ме вкара във водата, Майлс в крайна сметка излиза от басейна и идва към мен:
— Хей, какъв е проблемът? Знам, че си си облякла банския — виждам връзките!
След което се залива в смях, издърпва ме от шезлонга и ме сграбчва в прегръдките си:
— Казвал ли съм ти някога колко много те обичам, Евър? Вечна-неразделна-любов — другото ти име, вечна Евър? А, казвал ли съм ти някога?
Поклащам глава и се отдръпвам, като хвърлям умолителен поглед към Холт. Той е застанал точно зад Майлс и го дърпа за ръката — убеждава го да спре да се закача с мен и да ме остави на мира.
Майлс обаче не е съгласен — решил е да ми каже нещо и ще го направи. Прехвърля мократа си ръка през рамото ми и се надвесва над мен. От тялото му върху роклята ми капе вода, докато той фъфли почти неразбираемо:
— Шъвшем шериозно говоря, Евър! Преди да дойдеш в нашето училище, бяхме шамо аз и Хевън. Щом обаче ти ше появи на нашта маша онзи път на обяд… и штанахме трима: аз, Хевън и ти.
Поглежда ме леко неуверено, а главата му се клати, докато се опитва да фокусира погледа си. После ме сграбчва още по-здраво, защото има сериозна опасност да изгуби равновесие и да цамбурне обратно.
— Брей! Това бе наистина… прочувствено и задълбочено наблюдение! — възкликвам с усмивка и поглеждам зад гърба му.
Двамата с Холт се опитваме да потиснем кикота си, премятаме по една ръка през раменете му и го повеждаме към кухнята да пийне кафе. Тъкмо му помагаме да седне на бара, когато влизат Хевън и тримата й безсмъртни приятели.
— Да не би да си тръгвате? — присвивам очи при вида им: напълно облечени, с мокри кърпи в ръцете.
Хевън кимва:
— Миса и Рейф са на работа утре, а аз и Роман имаме уговорка.
Поглеждам директно към него и недоумяващо присвивам очи:
Как така си тръгва, след като не ми е дал, каквото искам? И не е започнал да пълзи, да се разкайва и да моли за прошката ми — така, както си представях?
От къде на къде си отива — та това няма нищо общо с плана ми!
Изпращам ги до вратата. Сърцето ми бие като лудо. Забелязвам начина, по който Роман нагло повдига брадичка, както и опасния блясък в очите му — и най-сетне схващам, че това не е добър знак. Нещо не е наред. Някъде нещо се е объркало, при това ужасно. Макар да направих заклинанието съвсем точно, като следвах всички указания в книгата, по погледа му разбирам, че нито Богинята, нито Кралицата са успели да ми помогнат. Подигравателно извитите му устни ми подсказват, че съм се провалила.
— Къде отиваш? — присвивам очи и се опитвам да разчета енергията му, но не успявам да проникна през защитата му.
Хевън ме стрелва с поглед, повдига едната си вежда и се усмихва със задоволство, когато Роман я прегръща през раменете с думите:
— На частно парти. Но за теб място има винаги, Евър. Може би ще наминеш малко по-късно, когато приключиш тук, а?
Срещам очите му, но не успявам да издържа тежестта им и се обръщам към Хевън. Зная, че обещах да не го правя, зная, че не е правилно — но докосвам аурата й, прекосявам я и надничам право в мислите й. Трябва да разбера какво се крие там, задължително трябва да науча какво става… но не стигам много далеч. Сблъсквам се с каменна стена, която някой е издигнал на пътя ми.